Crystale

“How different each death is, and yet it leads us into the self-same country, that country which we inhabit so rarely, where we see the worthlessness of what we have long pursued and will so soon return to pursuing.”
― Iris Murdoch, The Sea, the Sea

“T. S. Eliot and Jean-Paul Sartre, dissimilar enough as thinkers, both tend to undervalue prose and to deny it any imaginative function. Poetry is the creation of linguistic quasi-things; prose is for explanation and exposition, it is essentially didactic, documentary, informative. Prose is ideally transparent; it is only faute de mieux written in words. The influential modern stylist is Hemingway. It would be almost inconceivable now to write like Landor. Most modern English novels indeed are not written. One feels they could slip into some other medium without much loss. It takes a foreigner like Nabokov or an Irishman like Beckett to animate prose language into an imaginative stuff in its own right.”
― Iris Murdoch

“...морето пред мен по-скоро свети, отколкото искри под ласкавото майско слънце. Със започването на прилива то кротко се обляга на сушата, почти необезпокоявано от гънките на вълни или пяна. Там нейде при хоризонта цветът му е разточително лилав, равномерно набразден с ивици смарагдово зелено. Самият хоризонт е виолетов. Близо до брега, където зрението ми се ограничава от надигащите се грамади гърбати жълти скали, има лента от по-бледозелено, ледена и бистра, не така сияйна, матова, а не прозрачна. Намираме се на север и ярките слънчеви лъчи не могат да проникнат в морето. Досами брега водата нежно облива скалите и повърхностният слой все още има цвят. Безоблачното небе е много бледо при виолетовият хоризонт и му придава леки сребристи отблясъци. Там, където морето и небето се сливат, синьото сгъстява боята си и пулсира. Но небето изглежда студено. Дори слънцето изглежда студено.”
― Iris Murdoch, The Sea, the Sea

“As we live our precarious lives on the brink of the void, constantly coming closer to a state of nonbeing, we are all too often aware of our fragitlity.”
― Iris Murdoch, Nuns and Soldiers