اسيدورا حدادين

“Снощи щях да си умра.
Както си лежах, зех да слушам по едно време как ми гасне душата. Гасна, гасна, само една искричка и остана, мъждука тя и нище да изгасне.
Чух тогава ангелско пение и божи звън прозвънтя.
Замириса на тамян.
И гледам, от хълма Голгота два ангела слизат, със сини крилца. Дойдоха при мене.
- Хайде, бабо Дафино, готова ли си?
- Чакайте бе, ангели, почакайте ме още ден, утре е Гергьовден, мойто момче трябва да си дойде, да го видя и утре вечер ще ме отведете, моля Ви се, ангели!
- Оставяме те, защото майчиното желание е по-силно от смъртта!”
― Ekaterina Tomova, Забравените от небето

“Отвориш едната книга, умрелите хора оживяват, загиналите държави се развъдат, отвориш другата, размирише на нечувани дървета, оживеят пресъхнали реки ... Отвори трета, обадят се незнайни думи, ама ти ги разбираш, щото си изучен по тях, та ти се отворят на пътищата към невидени земи по кантинентите. Голяма работа е книгата, Зуица,сто очи ти дава и хиляда прозорци!”
― Ekaterina Tomova, Забравените от небето

“На грамотния човек животът му е отворен към света, големи и добри работи можеш да направиш, иначе простотията те завлича и става страшно. По-страшна от войната е простотията, тя е бич божи!”
― Екатерина Томова, Забравените от небето

“На Богородичния празник ми се явява света Богородица.
Слиза по един тъничък облак от небето, и тука слиза в градината, и дойде, та седна до мене.
- Не се кахъри, Дафино, успокой сърцето си, ще го дочакаш твоят син. Майката трябва да може и най-дългото да дочака. И ти трябва сила да имаш! Със сила в душата всичко се дочаква!
Като ми сече тъй, ми стана драго. Не мога да не й вярвам на Богородица, синът си от възкресение дочака и цял свят го знае.
Сядам, сине, на стълбата и чакам.”
― Екатерина Томова, Забравените от небето