“Снощи щях да си умра.
Както си лежах, зех да слушам по едно време как ми гасне душата. Гасна, гасна, само една искричка и остана, мъждука тя и нище да изгасне.
Чух тогава ангелско пение и божи звън прозвънтя.
Замириса на тамян.
И гледам, от хълма Голгота два ангела слизат, със сини крилца. Дойдоха при мене.
- Хайде, бабо Дафино, готова ли си?
- Чакайте бе, ангели, почакайте ме още ден, утре е Гергьовден, мойто момче трябва да си дойде, да го видя и утре вечер ще ме отведете, моля Ви се, ангели!
- Оставяме те, защото майчиното желание е по-силно от смъртта!”