Благовеста

“Открай време се притеснявам от нови хора, но никога не ми е липсвало любопитство.”
― Haruki Murakami, سامسای عاشق

“Години наред ние, седемте деца в нашето семейство, разполагащо само с една баня, имахме малко досадния, но полезен навик да си пишем бележки с парченца сапун върху огледалцето на аптечката. Обикновено тези бележки съдържаха изключително строги наставления, а понякога — и нескрити заплахи: „Бу Бу прибирай си кесето след къпане! Не го захвърляй на пода! Много целувки. Сиймор.“; „Уолт, днес е твой ред да изведеш Ф. и З. из парка. Вчера ги извеждах аз. Познай кой.“; „В сряда е годишнината от сватбата им. Не ходи на кино, не се мотай в радиото след предаването, за да не се набуташ в шамарите! Това се отнася и за теб, Бъди!“; „Мама се оплаква, че Зуи едва не изгълтал разхлабителното. Не оставяй разни вредни неща на мивката, че той може да ги достигне и изгълта!”
― J.D. Salinger, Raise High the Roof Beam, Carpenters & Seymour: An Introduction

“Всеки ден… Всеки ден бродя из спомените си…
По онези улици, покрай онези къщи. Толкова тихо беше градчето ни. Нямаше заводи, само една бонбонена фабрика. Неделя… Лежа си, пека се. Притичва майка ми: „Дъще, Чернобил се взривил, хората се крият по къщите си, пък ти лежиш на слънцето.“ Разсмях се – от Чернобил до Наровля са четирисет километра.”
― Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

“Този ден — бог е свидетел на това — беше забележителен не само с най-неочаквани знамения и поличби, но и с широко използване на писмената реч като средство за предаване на мисли. Скачаш в препълнена кола и ето че съдбата по своите неведоми пътища се погрижва у теб да се намерят тефтерче и молив, в случай че някой от спътниците ти се окаже глухоням. Промъкваш се в банята и нещо те накарва да се огледаш над мивката, да видиш няма ли там някакви откровения.”
― J.D. Salinger, Raise High the Roof Beam, Carpenters & Seymour: An Introduction