Night~light

“и ето какво исках да кажа
най-голямата болка - това не са градовете, които оставяме зад гърба си, не са улиците, по които няма да минем никога повече, не са дърветата, които няма да ронят под нашите прозорци цвят, не са звездите, до които няма да се докоснем
...
и ето какво исках да кажа
най-голямата болка е от това, че градовете умират точно
в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги”
― Narine Abgaryan, С неба упали три яблока

“Най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме - за малко или завинаги, те се залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, в мираж
и ние - блудните синове и дъщери - хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си
натам където отдавна вече няма никой
твърде дълго растяхме
твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата
най - голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат”
― Нарине Абгарян, С неба упали три яблока

“...най - голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат”
― Narine Abgaryan, С неба упали три яблока

“Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме?”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel