Desislava Hitova

“— По дяволите, Дон… — Да се играе на карти е лош навик. И да се ругае също, майка му стара. Заиграеш се на комар, току-виж, изгубиш парите и после накъде?”
― Джеймс Клавел

“Останаха и плъховете._ _Те си бяха все там, под бараката. И много от тях отдавна лежаха мъртви, защото господарите им ги бяха забравили. Но найсилните още живееха._ _Адам все така късаше със зъби мрежата, за да се добере до храната отвън, бореше се със същото настървение, с което се бе борил от първия миг, когато го затвориха в клетката. И търпението му бе възнаградено. Страничната преграда се раздра, той се изтърколи върху живата храна и скоро от нея не остана нищо. После си почина, събра сили за следващата клетка и не след дълго получи и нейното живо месо. _ _Ева дойде при него, той и се насити, тя също, а сетне двамата заедно поведоха битката за оцеляване. След време външната стена на един от изкопите се подрони, множество клетки се отвориха и мъртвите нахраниха живите, после слабите нахраниха силните — и така, докато накрая останаха само равните по сила. Тогава те започнаха да върлуват из лагера и да водят борба помежду си._ _И настана времето на Адам, защото той беше Царя. И властва до деня, в който волята му да бъде цар го напусна. Тогава той умря и нахрани по-силните от него. Защото цар винаги е най-силният — непобедим не само заради силата си, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно._ _Цар сред плъховете”
― Джеймс Клавел

“I don't know how I can be so ambitious and so lazy at the same time.”
― Ned Vizzini, It's Kind of a Funny Story

“Just living is not enough," said the butterfly, "one must have sunshine, freedom, and a little flower.”
― Hans Christian Anderson, The Complete Fairy Tales