Рени Базарска

“В този ден тя избира себе си: колежка на раздрани облаци. Тен с цвят на прегоряла пшеница. Коса, изпръхнала от вятър и слънце, с дъх на чубрица. Навик за самостоятелно мислене.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Безбройни стъпки е животът, а пък смъртта — една единствена, която те отвежда най-далеч.
Уж тя е странна и нелепа, уж тя е вън от твойта воля, а сам слепец, ти водиш сляпата си смърт.
Отрано своя край насочваш. И поотделно всяка твоя стъпка решава целия ти дълъг ход.
Не знаеш нищо за смъртта си — къде, кога, каква ще бъде. Но сам си я подготвяш цял живот.
И цялото ти поведение е всъщност избор на смъртта ти.
Не може с твойта смърт друг да умре.
Животът ти да е зависим, повтарящ другите, шаблонен, но краят е неповторимо твой.
Характерът се очертава едва с последния ти дъх.
Животът чрез смъртта е изразен.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Любимото лице не се запомня - макар и да го гледаш часове.
Дали защото се впечатва в тебе така дълбоко, че през теб излиза и се излъчва някъде отвъд?
Или защото, гледайки в него дълго, все искаш в погледа му да откриеш как ти се отразяваш там и търсиш в него собственото си лице?”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Можеш, както искаш, да заобикаляш, да вървиш на зигзаг, по хоризонтал, в кръг, но никога да не изпущаш височината.
Колко усилия ти струва да се изкатериш нависоко. Тези усилия ще бъдат хвърлени по вятъра, ако не съумееш да се задържиш там.
По това се отличаваш от обикновения турист в планината: че никога не падаш под височината, която веднъж си преодолял.
По това се отличаваш от обикновения турист в живота.”
― Blaga Dimitrova, Лавина