Рени Базарска

“Както са прегърнати в отмала, Бора вече мисли какъв ли спомен ще отнесе от току-що изпитаното. Измачкани чаршафи. Преплетени до неразличимост тела. Учестено дишане. Лица, които се разминават. Затворени очи. Нищо. В паметта остават не суматохи, а думи, поглед, израз на лицето. Нужно е отдалечаване и избистряне, за да възникне това чудо - споменът. Компактният миг на близостта е антиспоменен. Сляпо настояще.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“В този ден тя избира себе си: колежка на раздрани облаци. Тен с цвят на прегоряла пшеница. Коса, изпръхнала от вятър и слънце, с дъх на чубрица. Навик за самостоятелно мислене.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Една мисъл не ми дава мира - защо избягах от живота. Спасих ли себе си,
или се погубих?”
― Елин Пелин, Под манастирската лоза

“Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.”
― Blaga Dimitrova, Лавина