Mariya Mincheva

“Властелинът на пръстените"
Дори да не ви харесва светът на Толкин, ще видите Нова Зеландия. Без декори и без ефекти. Дори най-невероятните пейзажи във филма са истински. Ще видите също и повечето новозеландци. С грим и костюми.
Трудно е да срещнете новозеландец, който да не е участвал в масовките. Всеки е играл орк или елф, или е садил зеленчукови градини в Хобитово, грижил се е за конете, изработвал е доспехи, строил е декори или по друг начин е участвал в продукцията. В дните след раздаването на Оскарите, новозеландците се поздравяваха един друг с успеха. Дори непознати. И с основание - от министър-председателката, която създаде министерство, отговарящо за "Властелинът на пръстените", до последния орк, кривящ муцуна пред камерата, всеки пълнолетен гражданин на страната може да се похвали с лични заслуги и участие.
Дори трилогията за Властелина да не заслужава чак всичките си Оскари, то определено заслужава уважение за приноса си към новозеландската икономика и национално самочувствие.”
― Изабела Шопова, На изток - в рая

“Градът е превзет от водата - валяща, течаща, ромоляща, просмукваща, подгизваща, капеща, плискаща, стелеща се, кълбяща, всепоглъщаща и неумолима. Мъгла, студ, влага, дъжд - как да не се влюбиш в новозеландската Нова година!”
― Изабела Шопова, На изток - в рая

“Имам всичко, всичко, ако човек е достатъчно глупав да си въобрази, че всичко е в банката. Понякога човекът е старинна мебел, друг път - пламнал от завист поглед или дума, окъпана в отрова.”
― Здравка Евтимова, Зелените очи на вятъра

“Каквото и да си говорим, образованието има своите предимства. Да, неголеми, така е. Но ако нямаш други, какъвто най-често е случаят, само това остава.”
― Milen Ruskov, Thrown into Nature