Iva Rancheva

“- Защо се смееш? - възмутено попита тя.
- Защото ми харесваш. - отговори той.
- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“For, after all, you do grow up, you do outgrow your ideals, which turn to dust and ashes, which are shattered into fragments; and if you have no other life, you just have to build one up out of these fragments. And all the time your soul is craving and longing for something else. And in vain does the dreamer rummage about in his old dreams, raking them over as though they were a heap of cinders, looking in these cinders for some spark, however tiny, to fan it into a flame so as to warm his chilled blood by it and revive in it all that he held so dear before, all that touched his heart, that made his blood course through his veins, that drew tears from his eyes, and that so splendidly deceived him!”
― Fyodor Dostoevsky, White Nights and Other Stories

“Ала тя усещаше, че не можеше да се спаси от нещо друго, което бе по-страшно от отнемането на богатството и отмъщението на гладните. И това бе нейната собствена вътрешна разруха. Това бе пепелта от всичко, което бе преживяла досега, и от ужаса на тази нощ, който се бе превърнал изведнъж в мрачна апатия, така че тя не мислеше вече нито за сърцето, което престана да тупти в ръцете й, нито за възмездието, което се изсипа върху фон Гайер, нито за олющената паница с риванол и ранените партизани, които превърза с дрипи и които щяха да бъдат доубити от немците. Сега тя бе напълно изчерпан, студен, безжизнен човек.”
― Dimitar Dimov