Diana

“О, какво незабравимо блаженство — да лежиш в такава нощ сред уханието на папрат и треви, в нощта на шепнещите сънливи гласове, които правеха този мрак още по-сънлив. Възрастните бяха забравили, че той е там, тъй тихо, тъй безмълвно се бе сгушил Дъглас, заслушан в плановете, които те гласяха за неговите и за своите бъднини. Гласовете отекваха и се носеха заедно с лунните облачета цигарен дим, еднодневките, подобно оживели ябълкови цветове, почукваха лекичко по далечните улични лампи и гласовете отлитаха към идните години…”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“В заключение оставало още само да се реши кои съществителни трябва да бъдат от мъжки, кои от женски и кои от среден род.
Англичаните се справили много лесно:
- Ние, англичаните - обяснил един кльощав лорд с дълга конска глава, - ние, англичаните, просто ще казваме пред всяка дума "the". Това означава едновременно и той, и тя, и то. Така ние няма защо да умуваме дали трябва да се казва корабЪТ, корабАТА или корабОТО. Ние просто казваме "дъ шип". Готово. О кей!”
― James Krüss, Mein Urgroßvater und ich

“- Последен въпрос: бихте ли искали да сте по-млад?
- Сега съм по-млад, отколкото ще бъда след години.”
― Микеланджело Антониони, Снимам, следователно живея: записки за киното

“Доста време седяхме около мангала и мълчахме и двамата. Отново се уверих колко просто и скромно нещо е щастието - чаша вино, един кестен, едно нищо и никакво мангалче, шумът на морето, нищо друго. Нужно е само, за да почувстваш, че всички тези неща са щастието, едно просто и скромно сърце.”
― Nikos Kazantzakis, Zorba the Greek