Diana

“Отвориш едната книга, умрелите хора оживяват, загиналите държави се развъдат, отвориш другата, размирише на нечувани дървета, оживеят пресъхнали реки ... Отвори трета, обадят се незнайни думи, ама ти ги разбираш, щото си изучен по тях, та ти се отворят на пътищата към невидени земи по кантинентите. Голяма работа е книгата, Зуица,сто очи ти дава и хиляда прозорци!”
― Ekaterina Tomova, Забравените от небето

“Колкото до майката, всичките и врати и прозорци трябва да са широко отворени и сутрин, и вечер, и зиме, и лете. Децата и могат да влязат през който вход решат и да си се разхождат вътре на воля. Майката няма тайни кътчета.”
― Elif Shafak, Black Milk

“Единственото, което имахме в изобилие, бяха книгите. Те бяха навсякъде: от пода до тавана, в коридора, в кухнята, във входното антре, по первазите на прозорците. Хиляди книги, изпълнили всяко кътче в апартамента. Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. Като малък мечатех да стана книга. Не писател- хората мряха като мухи, писателите не правеха изключение. Но не и книгите. Колкото и систематично да ги изтребваш, винаги има вероятност някой екземпляр да оцелее и да продължи да се наслаждава на живота от някоя лавица в ъгъла на забравена от Бога библиотека в Рейкявик, Валядолид или Ванкувър".”
― Амос Оз

“Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451