Diana

“Докато не му ги зададат, човек не знае отговорите на въпросите на живота.”
― Salman Rushdie, Shalimar the Clown

“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”
― Amos Oz

“Единственото, което имахме в изобилие, бяха книгите. Те бяха навсякъде: от пода до тавана, в коридора, в кухнята, във входното антре, по первазите на прозорците. Хиляди книги, изпълнили всяко кътче в апартамента. Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. Като малък мечатех да стана книга. Не писател- хората мряха като мухи, писателите не правеха изключение. Но не и книгите. Колкото и систематично да ги изтребваш, винаги има вероятност някой екземпляр да оцелее и да продължи да се наслаждава на живота от някоя лавица в ъгъла на забравена от Бога библиотека в Рейкявик, Валядолид или Ванкувър".”
― Амос Оз

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади