Diana

“В заключение оставало още само да се реши кои съществителни трябва да бъдат от мъжки, кои от женски и кои от среден род.
Англичаните се справили много лесно:
- Ние, англичаните - обяснил един кльощав лорд с дълга конска глава, - ние, англичаните, просто ще казваме пред всяка дума "the". Това означава едновременно и той, и тя, и то. Така ние няма защо да умуваме дали трябва да се казва корабЪТ, корабАТА или корабОТО. Ние просто казваме "дъ шип". Готово. О кей!”
― James Krüss, Mein Urgroßvater und ich

“Един здрав нощен сън, един здрав десетминутен рев, един двоен шоколадов сладолед, или трите заедно са идеално лекарство, Дъг.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“- Последен въпрос: бихте ли искали да сте по-млад?
- Сега съм по-млад, отколкото ще бъда след години.”
― Микеланджело Антониони, Снимам, следователно живея: записки за киното

“Един ден, когато Изидор се вглеждаше в своето парче небе, получи просветление. Разбра, че Бог не е нито мъж, нито жена. Позна това, когато си казваше думата „Боже”. В тази дума се криеше развръзката на проблема с пола на Бога. „Боже” звучеше по същия начин като „слънце”, като „въздух“, като „място”, като „поле”, като „море”, като „живото”, като „тъмно”, „светло”, „студено“, „топло”... Изидор с вълнение повтаряше откритото божие име и след всеки път знаеше все повече и повече. Боже беше младо, но същевременно съществуваше от началото на света или и по-рано, защото „Боже” звучи по същия начин като ‘винаги”), беше необходимо за всеки живот (както „изхранване”), намираше се във всичко (като „навсякъде”), но когато се опиташ да го намериш, нямаше нищо („като „никъде”). Боже беше пълно с любов и радост, но се случваше да бъде жестоко и опасно. Имаше в себе си всички черти и качества, които съществуват на света, и приемаше образа на всяко нещо, на всяко събитие, на всяко време. Твореше или унищожаваше или позволяваше сътвореното да се разрушава само. Беше непредвидимо като дете, като някой побъркан. По определен начин приличаше на Иван Мукта. Боже съществуваше по толкова очевиден начин, че Изидор се чудеше как е могъл някога да не си дава сметка за това.”
― Olga Tokarczuk, Primeval and Other Times