Diana

“В заключение оставало още само да се реши кои съществителни трябва да бъдат от мъжки, кои от женски и кои от среден род.
Англичаните се справили много лесно:
- Ние, англичаните - обяснил един кльощав лорд с дълга конска глава, - ние, англичаните, просто ще казваме пред всяка дума "the". Това означава едновременно и той, и тя, и то. Така ние няма защо да умуваме дали трябва да се казва корабЪТ, корабАТА или корабОТО. Ние просто казваме "дъ шип". Готово. О кей!”
― James Krüss, Mein Urgroßvater und ich

“О, какво незабравимо блаженство — да лежиш в такава нощ сред уханието на папрат и треви, в нощта на шепнещите сънливи гласове, които правеха този мрак още по-сънлив. Възрастните бяха забравили, че той е там, тъй тихо, тъй безмълвно се бе сгушил Дъглас, заслушан в плановете, които те гласяха за неговите и за своите бъднини. Гласовете отекваха и се носеха заедно с лунните облачета цигарен дим, еднодневките, подобно оживели ябълкови цветове, почукваха лекичко по далечните улични лампи и гласовете отлитаха към идните години…”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“Хиляда литра чай и петстотин бисквити стигат за едно приятелство.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“— Червена точка ти нося! — похвали се той. — Знаех си стихотворението.
— Браво! — похвали го Ташев, взе го на ръце и го целуна по бузата.
— И две черни, обаче!
— Така ли? — правеше се на строг Ташев. — За какво?
— За плюене на другарче. Само един път го наплюх, а другарката ми сложи две черни точки.
— Друг път така да не правиш!
— След училище обаче го плюнах и за другата точка.”
― Братя Мормареви, Войната на таралежите