ВИЕНСКО КОЛЕЛО

“Когато завали сняг, сякаш времето спира или по-скоро... НИ СПИРА, поне за малко, но достатъчно, че да намерим миг радост в мимолетния живот на някоя снежинка..... Поне се надявам, че така се случва.... Ако нещо толкова просто все още може да те радва - значи има надежда за света”
― ВИЕНСКО колело

“НАУЧИХ, ЧЕ животът е непрекъснато преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого и той те прецаква, не си допадате (ти не го "грабваш", не си си му достатъчен или просто гледа в друга посока - все едно). Стискате си ръцете и продължаваш напред. Това не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш, каквито и борби да водиш, както и да се опитваш да променяш нещата (или себе си)..... Просто го проумей, претагувай, преглътни и ....продължи! Защото - я се огледай! - той отдавна е продължил! а ти дори да зациклиш там, където (и за него и за всички останали) вече е минало, ще видиш, че си сам!!! защото той и всички други вече се движат и никой не стои в "онзи момент", в онова обстоятелство, което вече е Минало..... Гадно ли ти е? Е - хубавата новина е, че ако тръгнеш, може и да не смениш веднага този вкус в устата си, нито сълзите да секнат, но ... по пътя вятъра и слънцето ще ги изсушат... Да - хубаво би било в следващият си етап да вървиш с някого (ама не просто с някой, а с онзи, който ти искаш), но КОГАТО ТОЙ ОТДАВНА ВЕЧЕ Е ПОЕЛ СВОЯ ПЪТ (сам или с друг) БЕЗ ТЕБ, ти не бива нито да стоиш като обрулено дърво, пуснало корен в една минала точка и само, нито да крещиш подире му, подтичвайки по неговата пътечка! Това е! Край! Поеми си СВОЯ ПЪТ, СВОЯ ЕТАП, СВОЯ ЖИВОТ! И ГО ...ЖИВЕЙ!!!”
― ВИЕНСКО колело

“Добре е да решим къде е границата между приятели и врагове, защото - в противен случай - със сигурност някой от приятелите ще се превърне във враг! а някой враг ще си играе на приятел...”
― ВИЕНСКО колело

“ВСЕКИ може да понесе ВСИЧКО - просто не го знае, докато ...не му се случи!”
― ВИЕНСКО колело