Христо Смирненски
Born
in Kukush, Bulgaria
September 17, 1898
Died
June 18, 1923
Genre
![]() |
Децата на града
2 editions
—
published
1992
—
|
|
![]() |
Приказка за стълбата
|
|
![]() |
Да бъде ден!
3 editions
—
published
1989
—
|
|
![]() |
Избрани творби
by
—
published
1989
|
|
![]() |
Избрано
|
|
![]() |
Зимни вечери
—
published
1923
|
|
![]() |
Поезия. Проза
—
published
1999
|
|
![]() |
До последен дъх: Предсмъртни бележници и кореспонденции на Христо Смирненски
by
—
published
1995
|
|
![]() |
Стихотворения • Хумор и сатира
|
|
![]() |
Горчиво кафе
|
|
“Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!”
―
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!”
―
“В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент.”
―
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент.”
―
“Родна земя
Моя родна земя, моя мила родино,
Ти си всичко за мен, на света си една!
С небеса теменужни, с морето си синьо...
Няма друга такава прекрасна страна!
Прелетяха над теб векове и години!
Ти остана безсмъртна! Не погинаха в бран
Хлебoродни поля и цъфтящи градини,
И зеленият, роден, хайдушки балкан.
а един ли се удар над тебе стовари?
Колко пъти те гази коварният враг!
След погроми, и кръв, и войни, и пожари –
ти отново възкръстваш и жива си пак.
Днес отново погиваш, под удари нови.
Днес предатели твои те хвърлиха в мрак –
Да се гърчиш, скована от робски окови,
Да се носи над теб лешоядния грак...
Ала иде нов ден! И вериги строшила
След зловещия тоз яничарски погром -
Ще възправиш снага, пълна с ярост и сила –
Моя родна земя, ненагледен наш дом!”
―
Моя родна земя, моя мила родино,
Ти си всичко за мен, на света си една!
С небеса теменужни, с морето си синьо...
Няма друга такава прекрасна страна!
Прелетяха над теб векове и години!
Ти остана безсмъртна! Не погинаха в бран
Хлебoродни поля и цъфтящи градини,
И зеленият, роден, хайдушки балкан.
а един ли се удар над тебе стовари?
Колко пъти те гази коварният враг!
След погроми, и кръв, и войни, и пожари –
ти отново възкръстваш и жива си пак.
Днес отново погиваш, под удари нови.
Днес предатели твои те хвърлиха в мрак –
Да се гърчиш, скована от робски окови,
Да се носи над теб лешоядния грак...
Ала иде нов ден! И вериги строшила
След зловещия тоз яничарски погром -
Ще възправиш снага, пълна с ярост и сила –
Моя родна земя, ненагледен наш дом!”
―