Darina

“В тила корупцията и спекулата бяха достигнали нечувани размери, страшната скъпотия обиждаше дори офицерите, които можеха да купят с едномесечната си заплата само десет макари конци или една тенекия газ. В това време правителствените вестници се пълнеха с патриотични статии и позиви, министрите даваха успокоителни изявления и надежди за мир, а главната квартира тайно подготвяше офанзива с изтощените войници, които боси трябваше да атакуват заетите от неприятеля височини.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“Неговото отношение към гражданите се промени. Беше видял митинга, ...., на който митинг побелели мъже плачеха като деца - тъй дълбоко бяха оскърбени достойнството и гордостта на народа, бе изпитал същите чувства, същата мъка, скръб и гняв, но когато в края на митинга една жена от Варуша бе събрала малка тълпа от гладни съседки и бе хвърлила камъни в прозорците на кметството, той се изплаши, че може да се вдигне бунт. Заповяда да арестуват жените, ...., и написа заплашителна заповед към населението.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“She felt almost guilty that she had handed some of her grief to him, and then she felt close to him for his willingness to take it and hold it, in all its rawness, all its dark confusion.”
― Colm Tóibín, Brooklyn

“Thirteen days. Almost two weeks. And, just five days in, she had learned a fundamental truth about time: Like the accordion on which sometimes played old Pashto songs were played, time stretched and contracted depending on his absence or presence.”
― Khaled Hosseini, A Thousand Splendid Suns