Stefan Kisyov

“Веднага разбрах, че е той. Нищо не може да се сравни с начина, по който се чувстваш, когато се срещаш с оживял мъртвец.”
― Стефан Кисьов, Житиеписецът

“Тази нощ просто не можех да остана сам с мисълта за нея. Никога не бях желал някоя толкова силно и сигурно си струваше да се върна. Дори не се срамувах от себе си. Важното беше да съм с нея, да я докосвам, да я обичам, да й говоря, да чувам гласа й. По-важно от всичко.”
― Стефан Кисьов, Нощта на удавниците

“Представителят се засмя сухо, някак злобно. Внезапно чехкинята стана и го зашлеви. Беше остър и силен плесник, който изкънтя оглушително в тихото фоайе. Той спря да се смее. Опипа бузата си, целият се зачерви. Жената се дръпна, обляна в сълзи, с пламтящи очи, настръхнала като котка, горда, готова за бой. Тогава се случи нещо неочаквано - мъжът я притегли към себе си и я целуна страстно по устните, а тя - мокра и разплакана, очевидно не по-малко изненадана от мен, не знаеше какво да прави, само се бранеше отчаяно, докато накрая се отпусна и зарида в прегръдките му. Отвън спря полицейска кола. Представителят на “Чедок” взе чантите на жената и като се гледаха унесено, двамата минаха край мен.”
― Стефан Кисьов, Твоето име е жена

“Абракадабра!

Животът е магия!

Ние сме пленници на духове!

Коя е вълшебната дума ли?

- Изразявайте се!”
― Стефан Кисьов, Не будете сомнамбула