Stefan Kisyov

“Представителят се засмя сухо, някак злобно. Внезапно чехкинята стана и го зашлеви. Беше остър и силен плесник, който изкънтя оглушително в тихото фоайе. Той спря да се смее. Опипа бузата си, целият се зачерви. Жената се дръпна, обляна в сълзи, с пламтящи очи, настръхнала като котка, горда, готова за бой. Тогава се случи нещо неочаквано - мъжът я притегли към себе си и я целуна страстно по устните, а тя - мокра и разплакана, очевидно не по-малко изненадана от мен, не знаеше какво да прави, само се бранеше отчаяно, докато накрая се отпусна и зарида в прегръдките му. Отвън спря полицейска кола. Представителят на “Чедок” взе чантите на жената и като се гледаха унесено, двамата минаха край мен.”
― Стефан Кисьов, Твоето име е жена

“Всички деца начело с Хари ме бяха наобиколили и ме гледаха с любопитство.
-Жив ли си? – учудиха се те.
-Да – рекох аз.
Продължавах да гледам божикравичките, които пълзяха точно пред очите ми.
Грозни, дребни насекоми.”
― Стефан Кисьов, Екзекуторът

“Всъщност знаете ли какво си мисля? Че всички хора са донякъде сомнамбули. Те виждат около себе си подобните на тях заспали хора, но не смеят да ги събудят, така, както и тях никой не смее да събуди. Но всъщност така и трябва.

Не будете сомнамбула!”
― Стефан Кисьов, Не будете сомнамбула

“Тази нощ просто не можех да остана сам с мисълта за нея. Никога не бях желал някоя толкова силно и сигурно си струваше да се върна. Дори не се срамувах от себе си. Важното беше да съм с нея, да я докосвам, да я обичам, да й говоря, да чувам гласа й. По-важно от всичко.”
― Стефан Кисьов, Нощта на удавниците