Лучка Николова

“- Броде – рече тихо, ама гласът му беше такъв, че в ехото се отвориха кладенци, откъдето дълго извираше: „Броде… роде… де… е…”
― Петя Караколева (Сърцето на солта)

“Писането не е наказание, то е божия благословия, подарък, пиршество на мисълта, бал на асоциациите... В писането е светът - малкият и големият, вътрешният и външният, истинският и измисленият... От писането човек пораства, сетивата му стават разстояния и години, деянията му стават маршрути на успеха или неуспеха, чувствата му се приравняват към едно същество с милиарди тела и чувства - човечеството...”
― Петя Караколева, Седем живи Марии

“Когато един мислител умре, той се премества във времето и на мястото, където е живял измисленият от него човек, така се осъществява проверката, че измисленият е бил достоверен и е живял достоверно, и се доказва истината, че никой не измисля никого, а получава само знанието за съществувал човек, живял преди него, или ще живеещ след него, защото нищо в света не е измислено – тракийска тайна 17."
Петя Караколева, трилогия "Прераждания в Марония", част 1 - "Мъжете на Йона”
― Петя Караколева

“– Щом си край вода въздух глътнало, щом си във вода въздух изгубило, Вòдица да ти е името.”
― Петя Караколева (Сърцето на солта)