Лучка Николова

“На брода реката спеше по-неподвижна от свлеклò на смок.”
― Петя Караколева (Сърцето на солта)

“И с хората било тъй, щото безкраят на висинето бил мерило за душите им, щото въздухът бил на кристали, големи колкото храм. От синята фуния на небето капели капки-векове връз планините на тая земя и тихо, като неподковано копито, потъвали в детелинените вирове на равнините…”
― Петя Караколева (Сърцето на солта)

“Когато един мислител умре, той се премества във времето и на мястото, където е живял измисленият от него човек, така се осъществява проверката, че измисленият е бил достоверен и е живял достоверно, и се доказва истината, че никой не измисля никого, а получава само знанието за съществувал човек, живял преди него, или ще живеещ след него, защото нищо в света не е измислено – тракийска тайна 17."
Петя Караколева, трилогия "Прераждания в Марония", част 1 - "Мъжете на Йона”
― Петя Караколева

“- Броде – рече тихо, ама гласът му беше такъв, че в ехото се отвориха кладенци, откъдето дълго извираше: „Броде… роде… де… е…”
― Петя Караколева (Сърцето на солта)