Desislava

“Light thinks it travels faster than anything but it is wrong. No matter how fast light travels, it finds the darkness has always got there first, and is waiting for it.”
― Terry Pratchett, Reaper Man

“Вече никъде не присъстваше бавността, освен може би в манастирите и храмовете, но дори и там нямаше свобода. Всички и навсякъде залагаха на бързането, защото онзи, който беше по-забързан и изпълняваше задълженията си с такава скорост, сякаш всеки миг ще се разпадне от бързане, той беше успешен и за пример, на него собственикът плащаше с готовност. Трябваше само да маршируваш решително като на военен парад, да блъскаш с пръсти по клавиатурата, сякаш с всеки удар искаш да унищожиш буквите завинаги, да издаваш сметки като автомат, да пишеш рецепти и да удряш печати толкова яростно, че ръката ти едва ли не да изскочи от рамото...
Отвсякъде изчезна спонтанността, защото всичко се беше устремило да осъществява на дело предсказанията на футуристичните романи, според които един ден хората ще се превърнат в роботи. И този ден дойде. Незабелязано.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“If you have never wept bitter tears because a wonderful story has come to an end and you must take your leave of the characters with whom you have shared so many adventures, whom you have loved and admired, for whom you have hoped and feared, and without whose company life seems empty and meaningless.

If such things have not been part of your own experience, you probably won't understand what Bastian did next.”
― Michael Ende, The Neverending Story

“Ти си в мен като фигурката във вътрешността на матрьошка. Знаеш ли какво е матрьошка? Не, разбира се......
Матрьошката представлява кукла, поставена в кукла, поставена в кукла. Ти си най-вътрешната. У мен. Малко, усмихнато човече. Ти не растеш, не се променяш. Ти само обличаш кожа върху кожа, като ризи, всяка нова маска - неточно копие на първата. Като че някаква изначална болка в центъра издига щит след щит, да се предпази от нова скръб, нахлуваща от вън. Така ли е с всеки и с всичко? Нима и грамадният дъб пази своята първична рана, която обраства с нова кора срещу жестокостта на всяка нова зима? Не знам.
...................
Но какво да направя, за да те стигна? Да троша една след друга? Да събличам дрехите, които си навлякъл срещу ледения вятър на живота? Или да пробия обвивката с един точен изстрел?”
― Jack Harte, След багера