Yoana D

“Самотата ме пресрещна още на прага. Няма по-мъчителна форма на самота от общежитие. Когато си имаш свой собствен кът, затворен със стени, ти го населяваш със себе си и не си сам. Но когато две тесни пътечки от двете страни на леглото те делят от две други легла, от две други дихания, ти губиш мислите си, навиците, спомените. А щом не общуваш със себе си, ти се отдръпваш и от другите. Който не може да се усамоти, не може и да се приобщи. Привикването към общежитие се състои в това да се приучиш да бъдеш сам със себе си в денонощното присъствие на другите. За мене си остана почти невъзможно. Ако някой го е постигнал, нека ми се обади!”
― Блага Димитрова , Пътуване към себе си

“We want so much from those who love us: friendship, understanding, conversation, and kindness—and companionship, and sex, and children, and even money or someone to cook dinner or mow the grass. Sometimes, at the bottom of things, when we are most in love, we want our partners to be for us the same as God.
But only in our deepest part are we divine, and most of us live within our smaller selves most of the time. And so who can be the all and everything for another? Who can be the sun that lights up the soul and drives away despair, depression, and fear, not just for a night of love or a season of romance, but for a whole long lifetime until death do part?
I have often wondered at the relationship between splendor and love. It seems to me that love is the very heart of splendor, its deepest purpose, while splendor gives fire and brilliance to love. I know that just as we can place too great a demand on love and the one we fall in love with, so we can want too much of splendor. In this, I think, we make a great mistake. We should want to shine as an expression of our true nature, not because splendor itself will save us from our darker side.”
― David Zindell, Splendor

“Така я виждам. Сутрин събудена от звън на камбани, вечер – бъбреща с приятели на една пиаца в Пиза. Утрините й австро-унгарски, нощите й – италиански.
Тъгата и тягата по нея – български.”
― Георги Господинов, Невидимите кризи

“Reading is escape, and the opposite of escape; it's a way to make contact with reality after a day of making things up, and it's a way of making contact with someone else's imagination after a day that's all too real.”
― Nora Ephron