Yoana D

“We want so much from those who love us: friendship, understanding, conversation, and kindness—and companionship, and sex, and children, and even money or someone to cook dinner or mow the grass. Sometimes, at the bottom of things, when we are most in love, we want our partners to be for us the same as God.
But only in our deepest part are we divine, and most of us live within our smaller selves most of the time. And so who can be the all and everything for another? Who can be the sun that lights up the soul and drives away despair, depression, and fear, not just for a night of love or a season of romance, but for a whole long lifetime until death do part?
I have often wondered at the relationship between splendor and love. It seems to me that love is the very heart of splendor, its deepest purpose, while splendor gives fire and brilliance to love. I know that just as we can place too great a demand on love and the one we fall in love with, so we can want too much of splendor. In this, I think, we make a great mistake. We should want to shine as an expression of our true nature, not because splendor itself will save us from our darker side.”
― David Zindell, Splendor

“Сигурен съм, че човек, който е прочел „Серафим“ на Йордан Йовков или „Щастливият принц“ на Оскар Уайлд, вече е поне с една троха по-добър.”
― Георги Господинов, Невидимите кризи

“Има едни такива процепи във времето, секунди преди да падне вечерта, минути преди лятото да остане на някоя от гарите, чието име никога няма да си спомниш, има такива процепи, в които как да кажа…светът не е от този свят. Сякаш се е омагьосал отново, ти си се омагьосал отново, друг си и, прощавай, по-хубав. Поне така изглеждаш в отражението на стъклото.”
― Георги Господинов, Невидимите кризи

“Аз ще продължавам да търся, а ти никога не се появявай, това е важно.”
― Георги Господинов, И всичко стана луна