Larisa Mihaleva

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Като всеки стар човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е сега, а какво беше едно време.”
― Йордан Йовков, Чифликът край границата

“Всяка вечер, половин час преди залез слънце, нашите ни водят нагоре по тоя баир. Карат ни да вървим по чакъления банкет отстрани на шосето, да не би да се зададе някоя кола отгоре. Не че досега се е случвало, ама майка ми си е предпазлива. Сядаме на отъпкана слама и гледаме как небето над надиплените бърза порозовява, после става пурпурно, а накрая – тъмновиолетово. Точно над главите ни се остава синьо, и то различно синьо всеки ден: светлосиньо, небесносиньо, френски ултрамарин, а даже и нюанси на синьото, дето баща ми не може да им лепне имена. Точно след залеза облаците отразяват ярки проблясъци и багри, като нанесени с току-що изстискани от тубичките маслени бои, Честна дума, гледам ли залеза, замирисва ми на маслени бои, сено и напечен от слънцето асфалт.
Е, има и вечери, когато небето просто си потъмнява, без цялата оная показност на цветове, все едно е в кофти настроение и не му се занимава да угажда на когото и да било. А и тия вечери ги харесвам – нощта и така си се спуска величествено, даже и без розовичките превземки.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Един здрав нощен сън, един здрав десетминутен рев, един двоен шоколадов сладолед, или трите заедно са идеално лекарство, Дъг.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine