Lidia

“Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?”
― Мартин Карбовски

“Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата. Та съдбата затова е съдба.”
― Павел Вежинов

“And she's got brains enough for two, which is the exact quantity the girl who marries you will need.”
― P.G. Wodehouse, The Adventures of Sally

“Не, аз не бях дошъл в Клисура, за да продавам земи, за да печеля пари и да изплащам дългове. Не бях дошъл, за да се влюбя и за да ми разбият сърцето; за да подканя едно момиче да среже въжето, за да предпазя щъркеловите ята от гибел или дори за да помогна на един старец да намери покой чрез изповедта си. Не бях дошъл и себе си да намеря. Бях дошъл, за да открия дядо. За да може за пръв път двамата с него да станем едно.”
― Miroslav Penkov, Stork Mountain