Vasil Borisov

“Боже, вие… вие го повалихте… — казвам аз, но едно гласче в главата ми ме пита съвсем спокойно, все едно си пием чая, „Това наистина ли се случва?“ Нима бяла жена пребива бял мъж, за да спаси мен? Или онзи така ми е отвинтил главата, че сега лежа мъртва на земята…”
― Kathryn Stockett, The Help

“Баба не я бива супер много да живее в истинския свят. Тук има твърде много правила, а баба не я бива супер много с правилата. Тя мами на "Монополи", кара Рено в автобусната лента, краде жълтите чанти от ИКЕА и не стои зад очертанията до лентата за багаж на летището. И не затваря вратата, като ходи до тоалетна. Може да се каже, че има трески за дялане в характера си. Но разказва най-хубавите истории на всички времена и вечности, така че могат да й бъдат простени цял куп трески.”
― Fredrik Backman, My Grandmother Asked Me to Tell You She's Sorry

“Видях тази рокля преди четири дни и още тогава ми се стори като за пачаври — тя, разбира се, избра роклята с дълбокото деколте — но нямах представа какво ще стане, когато тя се напъха в дрехата. Набъбнала е като втасало тесто.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Я ме чуйте, госпожице Скийтър. Аз ще се грижа за Ейбълийн и тя ще се грижи за мен. Но на вас нищо не ви остана тук, освен врагове в женската организация и майка, заради която ще се пропиете. Вече нямате работа тук. А и в този град никога няма да си намерите друго гадже, това е ясно на всички. Затова не просто си замъкнете белия задник в Ню Йорк, а направо тичайте натам.”
― Kathryn Stockett, The Help