Надежда Искрова

“Какво, ако живеем не истинските си животи, а техни отражения, в които всичко е просто с главата надолу? Може би с всяко наше следващо решение ние опитваме да коригираме минали събития, което е невъзможно, и следователно сме осъдени на неуспех. Всеки наш план занапред е неадекватен, защото не е насочен в правилната посока.
В принципа на обратното време всичко вече се е случило .”
― Zachary Karabashliev

“Крача в мократа трева по-нататък и виждам изоставената съборена плевня.Пропаднал покрив,стърчащи греди,изпотрошени дъски,ръждясали ламарини,потънала в трева и жилави храсталаци.И сякаш годините самота и суровият климат не са били достатъчни, а и един див орех, поникнал в средата ѝ,я доразкъсва отвътре пролет след пролет.”
― Zachary Karabashliev, 18% Сиво

“Докато се разхождах после из Котел, защо не ми ся прибира вкъщи, как вървя по едни стръмни улици, гелдам между каменние стълби прораснали стръкове здравец, пробили си някак път между сие плочи. Как? Ей туй желая да ми ся обясни как става! Туй го и Доброплодни - кой ся при това тъй зове, сещай ся! – даже той го спроти мене не знай. Как са си пробили път оттук? Туй са каменни полочи, не е шега! И помежду им има разстояние да пъхнеш един бешлик, туй-то. Но природа е всесилна, природа си пробива път отсякъде! Вижот е неудържим! Няма спиране туй нещо, брате, не, няма спиране! Ако земеш таз земя и я фърлиш в ада да гори цяла между жежкие пламъци, и там сигур ще има на нея живот, някак си ще оцелей, ти казвам! Не мога само разбра дали туй е възхитително, защо е живот мило бл;аго, или е то ужасяващо, защо е той всепрониксваща болест. В тоз смесен свят сигур е и тук истина смесена.

А синие цветчета са такива едни крехки, можеш ги смачка за нула време с крак (как аз за малко да направя прочия, кой знай защо). Обаче пробили през камъка. Ти знайш ли аз какво си мисля сега? Мисля си: добре че съм от таз страна, откъм страна живота! Кой е от друга страна, откъм страна смерти, и за нея ся старай, сигур бая зор вижда, сигур ся от него пот лей, докато ся бори с живота. Живот е всесилен бе, ибах го! Добре че съм аз от негова страна! Че имак не знам. Туй е сама природа, природа иска да живей, майка си трака, напира, брате, неудържимо, ш‘та пръсне на части по пътя си – хора, камъни, планини, стени, сичко ще пръсне по пътя си, но живей! С зъби и нохти ся бори, с ритници, лакти, сичко. Кой ся сражава с живота, с цяла природа ся сражава! Ааа, не е лесна тая, тъй е голям зор! Тоз ще пати! Но добре че съм аз от тая страна, откъм мощное това войнство, живота. Засега.”
― Милен Русков, Възвишение

“We never know how high we are till we are called to rise. Then if we are true to form our statures touch the skies.”
― Emily Dickinson, Collected Poems of Emily Dickinson