Надежда Искрова

“Крача в мократа трева по-нататък и виждам изоставената съборена плевня.Пропаднал покрив,стърчащи греди,изпотрошени дъски,ръждясали ламарини,потънала в трева и жилави храсталаци.И сякаш годините самота и суровият климат не са били достатъчни, а и един див орех, поникнал в средата ѝ,я доразкъсва отвътре пролет след пролет.”
― Zachary Karabashliev, 18% Сиво

“We never know how high we are till we are called to rise. Then if we are true to form our statures touch the skies.”
― Emily Dickinson, Collected Poems of Emily Dickinson

“Ах, брате! Аз ще ся приподвигна тука да река, че като приближих до своето си месторождение, ако знайш какво сладко и неизразимо удоволствие с никоя мирска доброта несравнимое възприех, като видях отблизо въздуха (оризонта), гдето бях първий път изгреянието на сълничнината светлина видял и въздъхнал първия жизнодавния въздух, на това кажа място, кое природа от сяка страна с бойни хладни планини заградила като с крепки крепости и с изобилни пребистри и студени извори, с цветовни високи могили украсила, с въздух, кой живот диша и здравие, като и мертвите че иска да съживи. Не можеш си представи!”
― Милен Русков, Възвишение

“- Бачо Гичо – кай, ти виждал ли си кедрово дърво?
Разумей ся, аз не бях виждал. А после той ми рече, че кедърът живеел по 4 000 години.
- Не думай! – удучих ся аз яко. Как не съм забелязал това, като съм чел Букваря? Но на, малък съм бил; през едно ми ухо влязло, през друго излязло.
- Четири тисяща години живеело то дърво!
Аз не отвърнах нищо, подпрях глава на д лани и ся загледах надоре през клоните на дърветата. Небето е днес ясно и чисто, и сълничнината светлина ся игриво процежда между листата, като някое яре подксача по тях и проблясва тук, проблясва там, как те леко трептят, ведно с полъха на вятъра. Кедър да си на тоз свят! Ще живейш 4 000 години. Но на, човелок си бил сторен. Дали ти ум и разум и шейсет години живот. А бе земете си ума и разума, па дайде четиритях хиляди години! Но камъкът, ще речеш, може и миллион години да живей, но камък иска ли да си? Камък – не, но кедър – да.”
― Милен Русков, Възвишение