Fredson

“Хората, които седят на стола на началника — които са положили усилия да го заемат и полагат усилия да се задържат на него — никога не си позволяват да кажат: „Заеби!“ и да отидат за риба. Не! Ние, шефовете, продължаваме съвестно да вършим тежката и досадна работа, да оправяме леглата, да мием чиниите, да събираме сеното на копи. „Ах, какво бихме правили без теб?“ — възклицават мнозина. Отговорът е, че както винаги повечето ще продължат да правят каквото са си наумили. Тоест — да вървят към гибелта си.”
― Стивън Кинг, From a Buick 8

“Ох, напразно, съвсем напразно се ровя в това. Колко пъти съм се заричал дори мислено да не се слагам в един кюп с онези, които се смятат за унижени и оскърбени. И без това вечно съм длъжен някому, не съм изпълнил обещанието си, подвел съм някого, разрушил съм нечии планове… и дали не е защото се изживявам като велик писател, комуто всичко е позволено?”
― Arkady Strugatsky, Хромая судьба

“Да, наистина, ако Тони бе успял да вижда по-ясно, да действа по-решително, да се придържа към по-истински морални ценности, да не се примирява тъй лесно с кротката леност, която отначало наричаше щастие, а сетне задоволство. Ако Тони не беше страхлив, не разчиташе на чуждото одобрение за собственото си самочувствие... и тъй нататък, цяла поредица от предположения, водещи към финалната хипотеза: например ако Тони не беше Тони.

Но Тони продължава да бъде Тони - човек, намиращ утеха в собствената си упоритост.”
― Julian Barnes, The Sense of an Ending

“Преди да дойда при теб, ще почукам на прозореца. Ще ме видиш на прозореца си. После ще престъпя прага и ти ще ме видиш на вратата. После ще вляза у вас и ти ще ме познаеш. И ще вляза в теб, но никой, освен теб, няма да ме види и няма да ме познае. Ще ме видиш на прозореца си.
Ще ме видиш на прага.”
― Daniil Kharms, Истории и фантасмагории