Fredson

“Мислех си още и че напоследък ми се случват някак унили, нелепи, дори подозрителни инциденти — сякаш онзи, който е длъжен да управлява съдбата ми, направо е оглупял от скука и се е заловил да прави чудеса, ама нали си е смотаняк, какво да се прави? — и чудесата му са толкова смотани, че никой, дори самият шегаджия, не изпитва друго, освен неудобство и от срам присвива пръсти в ботушите.”
― Arkady Strugatsky, Хромая судьба

“The trouble was that ignorance became more interesting, especially big fascinating ignorance about huge and important things like matter and creation, and people stopped patiently building their little houses of rational sticks in the chaos of the universe and started getting interested in the chaos itself - partly because it was a lot easier to be an expert in chaos, but mostly because it made really good patterns that you could put on a t-shirt.”
― Terry Pratchett, Witches Abroad

“Хората, които седят на стола на началника — които са положили усилия да го заемат и полагат усилия да се задържат на него — никога не си позволяват да кажат: „Заеби!“ и да отидат за риба. Не! Ние, шефовете, продължаваме съвестно да вършим тежката и досадна работа, да оправяме леглата, да мием чиниите, да събираме сеното на копи. „Ах, какво бихме правили без теб?“ — възклицават мнозина. Отговорът е, че както винаги повечето ще продължат да правят каквото са си наумили. Тоест — да вървят към гибелта си.”
― Стивън Кинг, From a Buick 8

“Да, наистина, ако Тони бе успял да вижда по-ясно, да действа по-решително, да се придържа към по-истински морални ценности, да не се примирява тъй лесно с кротката леност, която отначало наричаше щастие, а сетне задоволство. Ако Тони не беше страхлив, не разчиташе на чуждото одобрение за собственото си самочувствие... и тъй нататък, цяла поредица от предположения, водещи към финалната хипотеза: например ако Тони не беше Тони.

Но Тони продължава да бъде Тони - човек, намиращ утеха в собствената си упоритост.”
― Julian Barnes, The Sense of an Ending