Fredson

“AND I WENT TO THE LIBRARY, I'M SNEAKING IN THE LIBRARY,
LOOKING THROUGH THE BOOKS, AND YOU KNOW,
LIKE I'M COVERING THE BOOK WITH LIKE SOMETHING ELSE.
AND THEN IT'S LIKE,
"ADMIRE IT, IT'S A BEAUTIFUL FLOWER,
YOU KNOW, IT'S LIKE ROSES."
. I'M LIKE, WE'R E NOT LOOKING AT THE SAME THING
I TOOK PHOTOS OF IT.”
― Eve Ensler

“Ох, напразно, съвсем напразно се ровя в това. Колко пъти съм се заричал дори мислено да не се слагам в един кюп с онези, които се смятат за унижени и оскърбени. И без това вечно съм длъжен някому, не съм изпълнил обещанието си, подвел съм някого, разрушил съм нечии планове… и дали не е защото се изживявам като велик писател, комуто всичко е позволено?”
― Arkady Strugatsky, Хромая судьба

“Да, наистина, ако Тони бе успял да вижда по-ясно, да действа по-решително, да се придържа към по-истински морални ценности, да не се примирява тъй лесно с кротката леност, която отначало наричаше щастие, а сетне задоволство. Ако Тони не беше страхлив, не разчиташе на чуждото одобрение за собственото си самочувствие... и тъй нататък, цяла поредица от предположения, водещи към финалната хипотеза: например ако Тони не беше Тони.

Но Тони продължава да бъде Тони - човек, намиращ утеха в собствената си упоритост.”
― Julian Barnes, The Sense of an Ending

“Мислех си още и че напоследък ми се случват някак унили, нелепи, дори подозрителни инциденти — сякаш онзи, който е длъжен да управлява съдбата ми, направо е оглупял от скука и се е заловил да прави чудеса, ама нали си е смотаняк, какво да се прави? — и чудесата му са толкова смотани, че никой, дори самият шегаджия, не изпитва друго, освен неудобство и от срам присвива пръсти в ботушите.”
― Arkady Strugatsky, Хромая судьба