Ralitsa Vasileva

“Всяко дете има право на своя сапунен мехур, на мъничката надежда за красота, която след миг ще се разтвори във въздуха и ще изчезне завинаги.”
― Иво Сиромахов, Очила

“България, и святата, и милата,
която няма нищо общо с думите,
която бе за Дякона бесилото,
а пък за Ботев - Вола с куршумите.
...Сега това е романтично минало,
а те самите - приказка, героика.
Но всяка нощ, безименни и именни,
се връщат те в кръвта и в покоя ми.
Изпълват стаята и мен. И питат:
- Строшихте ли на този свят оковите?”
― Дамян Дамянов

“Благодаря ви, че се прицелихте в звездите”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“А сърцето, къде е сърцето, кой и къде скри сърцето, кой го открадна, защо непрекъснато се говори за край, защо все нещо се приключва, къса, чупи, разглобява, защо нищо не започва, защо нищо не се създава, защо ме оставихте сама в градините ми, да обикалям като в музей, да колекционирам оттенъци от спомените ни, да вледенявам морето, за да никой не може да се удави, да изпръсквам парфюмите на любимите ви, за да не ги забравите, да прожектирам залези, да ги смесвам с изгреви, за по-различен цвят, да правя склуптори от молекулите на августовия въздух. Понякога, много рядко,се чудя има ли ме наистина, родила ли съм се наистина, или сънувам, има ли ги моите градини, кайсиева, черешова, прасковена, ябълкова, има ли ги стълбите към морето, ще го разтопи ли някой.”
― Теа Денолюбова