Рени Атанасова

“За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дала.

За две слова казани за мене
най-хубавите думи бих избрала.
За две сълзи изплакани за мене
аз всички океани бех изпила.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен чакан дъжд,
а ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка
и звезди, за да не тъжа,
от мъка - песен и от песен - мъка,
а аз не зная как ще издържа...

При тая среща ранна или късна,
на тоя огън древен или нов,
ако сега сърцето ми се пръсне
едно помни - било е от любов.”
― Евтим Евтимов