Радост Станчева

“The world is a wide place where we stumble like children learning to walk. The world is a bright mosaic where we learn like children to see, where our little blurry eyes strive greedily to take in as much light and love and colour and detail as they can.

The world is a coaxing whisper when the wind lips the trees, when the sea licks the shore, when animals burrow into earth and people look up at the sympathetic stars. The world is an admonishing roar when gales chase rainclouds over the plains and whip up ocean waves, when people crowd into cities or intrude into dazzling jungles.

What right have we to carry our desperate mouths up mountains or into deserts? Do we want to taste rock and sand or do we expect to make impossible poems from space and silence? The vastness at least reminds us how tiny we are, and how much we don't yet understand. We are mere babes in the universe, all brothers and sisters in the nursery together. We had better learn to play nicely before we're allowed out..... And we want to go out, don't we? ..... Into the distant humming welcoming darkness.”
― Jay Woodman, SPAN

“Където си прескачал плета, после все гледаш да го отминеш.”
― Димитър Талев, Самуил: Пепеляшка и царският син

“Действието: трамвай номер 20

Здравейте, казвам се Данчо. Днес имам рожден ден. Ставам на 24 години. Купил съм една кутия бонбони и искам да ви почерпя. Ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете с някоя стотинка, ето почерпете се!
На втората врата вече е:
Здравейте, аз съм Данчо, на 23 години (една врата - една година, и вече няма празник). Взел съм тука една кутия бонбони да ви почерпя. желая много здраве, щастие и успешно учене на всички ученици и студенти.
* * *
Пооплешивял, счупени зъби, мръсен, с изводняли сини очи. В ръцете му лъскава бонбониера - целен контраст или метафора, която лети като тежка снежна топка към лицето ми.
Една баба даде стотинки, никой не взе от бонбоните...аз също...
Данчо слиза, друг трамвай идва от другата посока, друг рожден ден, с други гости, друга година назад...

Хората: " Пак ли, ето пак има рожден ден, той всеки ден се ражда, а сутрин празнува...понякога има имен ден"
- НЕ! - Данчо е подал кутията с бонбоните към нас...
Данчо има свян, гледа да не се отърква с мръсните си дрехи у хората. Хората, обаче, нямат. Подлагат на съмнение пира му. Ами, ако тази сутрин, а и всяка друга той се е събудил прероден, а ние не, ако нашия скептицизъм връща Данчо една година назад за една врата време...прераждането също може да донесе някой лев...
Честит 21-ви февруарски рожден ден Данчо, честито прераждане...”
― Петя Йорданова

“Но това е най-важното:човек да знае какво да върже и какво да развърже в себе си, също и в другите. Какво да върже, какво да изкорени най-напред в себе си.”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни