“Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.”
― کلاس پرنده
― کلاس پرنده
“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава, не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо освен живота, в цялата му пълнота. Тънката миризма на пушек от дърва, капките, усещането за самота, тишината, скърцането на снега под краката, леката тревога на здрачаването, бавно и неотменимо.
Вече знам. Не искам да преживея повторно никое от така наречените събития в собствения си живот - нито онова първо събитие на раждането, нито последното, което ми предстои, и двете еднакво неуютни. Както може да бъде неуютно всяка пристигане и напускане. Нито искам де преживея пак първия си училищен ден, първото неловко чукане с момиче, нито влизането в казармата, нито първата работа, нито онова суетно сватбено тържество, нито.... нищо от това не би ми доставило радост. Заменям ги всичките, заедно с купищата снимки около тях, за оня следобед, в който стоя на топлите стълби пред къщи, току-що събудил се от следобедния сън, слушам бръмченето на мухите, сънувал съм отново онова момиче, което никога не се обръща. Дядо ми премества маркуча в градината и тежката миризма на късните летни цветя се възнася нагоре. Нищо не е окончателно, нищо още не ми се е случило. Цялото време на света ми предстои. Незначителното и малкото - там се таи животът, там гнезди той.”
― Физика на тъгата
Вече знам. Не искам да преживея повторно никое от така наречените събития в собствения си живот - нито онова първо събитие на раждането, нито последното, което ми предстои, и двете еднакво неуютни. Както може да бъде неуютно всяка пристигане и напускане. Нито искам де преживея пак първия си училищен ден, първото неловко чукане с момиче, нито влизането в казармата, нито първата работа, нито онова суетно сватбено тържество, нито.... нищо от това не би ми доставило радост. Заменям ги всичките, заедно с купищата снимки около тях, за оня следобед, в който стоя на топлите стълби пред къщи, току-що събудил се от следобедния сън, слушам бръмченето на мухите, сънувал съм отново онова момиче, което никога не се обръща. Дядо ми премества маркуча в градината и тежката миризма на късните летни цветя се възнася нагоре. Нищо не е окончателно, нищо още не ми се е случило. Цялото време на света ми предстои. Незначителното и малкото - там се таи животът, там гнезди той.”
― Физика на тъгата
“Without music, life would be a mistake.”
― Twilight of the Idols
― Twilight of the Idols
“It was easy to idealize someone you barely knew.”
― The Lucky One
― The Lucky One
Reading the Classics
— 4046 members
— last activity May 10, 2025 07:28AM
This is a group for people who want to read the classics and discuss them as a group. Each month we will choose as a group a book to read. Everyone is ...more
Goodreads Librarians Group
— 314443 members
— last activity 0 minutes ago
Goodreads Librarians are volunteers who help ensure the accuracy of information about books and authors in the Goodreads' catalog. The Goodreads Libra ...more
StanislavaTraykova’s 2025 Year in Books
Take a look at StanislavaTraykova’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Favorite Genres
Children's, Classics, Crime, Humor and Comedy, Mystery, Philosophy, Poetry, Psychology, Romance, and Thriller
Polls voted on by StanislavaTraykova
Lists liked by StanislavaTraykova

































