Hristina

“Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?”
― Мартин Карбовски

“The shortest unit of time in the multiverse is the New York Second, defined as the period of time between the traffic lights turning green and the cab behind you honking.”
― Terry Pratchett, Lords and Ladies

“You see!" said a strained voice. Tonks was glaring at Lupin. "She still wants to marry him, even though he's been bitten! She doesn't care!"
"It's different," said Lupin, barely moving his lips and looking suddenly tense. "Bill will not be a full werewolf. The cases are completely-"
"But I don't care either, I don't care!" said Tonks, seizing the front of Lupin's robes and shaking them. "I've told you a million times...."
And the meaning of Tonk's Patronus and her mouse-colored hair, and the reason she had come running to find Dumbledore when she had heard a rumor someone had been attacked by Greyback, all suddenly became clear to Harry; it had not been Sirius that Tonks had fallen in love with after all.
"And I've told you a million times," said Lupin, refusing to meet her eyes, staring at the floor, "that I am too old for you, too poor....too dangerous...."
"I've said all along you're taking a ridiculous line on this, Remus," said Mrs. Weasley over Fleur's shoulder as she patted her on the back.
"I am not being ridiculous," said Lupin steadily. "Tonks deserves somebody young and whole."
"But she wants you," said Mr. Weasley, with a small smile. "And after all, Remus, young and whole men do not necessarily remain so."
He gestured sadly at his son, lying between them.
"This is....not the moment to discuss it," said Lupin, avoiding everybody's eyes as he looked around distractedly. "Dumbledore is dead...."
"Dumbledore would have been happier than anybody to think that there was a little more love in the world," said Professor McGonagall curtly...”
― J.K. Rowling, Harry Potter and the Half-Blood Prince

“Когато
се обичат -
тя простира неговото бельо до своето,
когато той закъснява
от работа,
а после гледа
новините по телевизията
по два пъти -
тя простира
бельото му
на другия край на простора -
а между тях
реди
разстояния.”
― Оля Стоянова, Проза