Galina

“....наше село май таквоз че да е - дека верата не е баш Вера, господа не е баш Господ. А человеко секогиш си е человек - живинка. С вера и без вера, с господ и без господ. Но триж е по-нефелен от другите живинки, оти сам си е турил дуваре на душата. Те такива - чест, господ, род, замя...Верва си, дека вардат зло да не се сурне навътре, а они запират доброто да не рипне навънка. И е пусто и вънка, и вътре. И Вельо, колко и голем и суров да го видиш - мънечък е! Сред дуваре е живил, на сенка е расъл. Он си мисли, че е голем муж, оти своя плът къса и на внуците я даье за едната си намочана чест. Големио муж, сърцатио муж Никодиме, нема чест, нема бог, нема вера, нема земя, нема род, дека да са по-големи от него си. Айде попе, ела по мене да те водим у нас, да ти сипем една топла чорбица, че тука на страшно мирише, на молитва!....”
― Петър Делчев, Трънски разкази

“Все още има люлякови нощи.
Невиждащи очи. Притулен час.
И святи заклинания. И прошки.
Безумия от закъсняла страст.”
― Павел Матев, Любов - магическа реалност

“Винаги ми се струва, че върша повече работа, отколкото е редно. Не — и бих искал да подчертая това, — не защото съм против работата; аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам.”
― Джеръм К. Джеръм

“Странни бяха гяурите – от векове своя войска нямаха, а в битка влизаха като опитни войскари, за долни роби ги брояха, а за едната чест живота си залагаха, за злато ламтяха, а го пилееха с лека ръка, свое царство не помнеха, а царски имена носеха, нехаеха за своя Христос, но не сменяха вярата си.”
― Петър Делчев, Трънски разкази. Балканска сюита