Mitko

“Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!”
― Христо Ботев

“...Книгата е незаменима от киното по една проста , но важна причина: докато читателят поглъща дума по дума, ред по ред повествованието на една книга, неговото въображение мигновено превръща думите в образи, но това са образи "собствено производство", изградени със собствени усилия от собствен "материал" от складираните в съзнанието и подсъзнанието образни понятия, "картинки" или картини, свързани с една или друга дума, с една или друга идея.
В този смисъл читателят е съавтор на четеното произведение, като го преобразува в образ, в низ от редуващи се в неговото въображение картини. Това става в процеса на четенето, което преорава целия душевен склад на читателя, упражнява го и заедно с това го обогатява."
- "Диви разкази" от Николай Хайтов”
― Николай Хайов

“МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...”
― Христо Ботев, Поезия. Публицистика

“„- Дядо, къде отива тоя народ – пита болният Монка.
– Всички там отиват, чедо.
– Всички болни ли са, дядо
– То целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата – гнила.“

Елин Пелин – „Спасова могила”
― elin pelin