Elena Balabanova

“Some people go through life trying to find out what the world holds for them only to find out too late that it's what they bring to the world that really counts.”
― L.M. Montgomery, Anne of Green Gables

“Trains are relentless things, aren't they, Monsieur Poirot? People are murdered and die, but they go on just the same. I am talking nonsense, but you know what I mean."
"Yes, yes, I know. Life is like a train, Mademoiselle. It goes on. And it is a good thing that that is so."
"Why?"
"Because the train gets to its journey's end at last, and there is a proverb about that in your language, Mademoiselle."
"'Journey's end in lovers meeting.'" Lenox laughed. "That is not going to be true for me."
"Yes--yes, it is true. You are young, younger than you yourself know. Trust the train, Mademoiselle, for it is le bon Dieu who drives it."
The whistle of the engine came again.
"Trust the train, Mademoiselle," murmured Poirot again. "And trust Hercule Poirot. He knows.”
― Agatha Christie, The Mystery of the Blue Train

“Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...”
― Димчо Дебелянов

“...vanity was a strangely blinding quality. Vanity was the Achilles heel.”
― Agatha Christie, They Came to Baghdad