Status Updates From The Lover

“Ought to be taught that immortality is mor-tal, that it can die, it's happened before and it happens still.”

Не се усещаше никакъв полъх и музиката се беше разляла навред из черния кораб като повеля свише, отнасяща се незнайно за какво, като Божия заповед, чийто смисъл оставаше скрит. И тя се разплака, защото изведнъж се запита дали не го бе обичала с любов, за която не е знаела, защото бе попила в тази история, както водата попива в пясъка, и го осъзнаваше едва в този миг чрез музиката, проехтяла в морската шир.

Тя умее да слуша с онова несравнимо внимание на хората, които не схващат какво им се казва.

Тя има златист смях - такъв, че да събуди мъртъвците, да събуди онзи, който слуша как се смеят децата.

Понякога във Винконг, когато майка ми беше тъжна, отивахме в полето да наблюдаваме нощта на сухия сезон. Светлината струеше от небето на водопади от чиста прозрачност, на урагани от тишина и неподвижност. Въздухът беше син, улавяше се в шепа. Небето беше това неспирно трептене от блещукането на светлината. Нощта огряваше всичко, цялото поле от двата бряга на реката до пределите на погледа.