Status Updates From Да докоснеш земята

Ако знаехте колко книги съм довършила на чист инат, нямаше да смеете да кажете ония приказки за давенето по Дунава, хахахах

Явно не ми харесва, понеже едно от нещата, които най-мразя е тарикатлъкът...

Автораката едва ли не предупреждава, че тази книга няма да е толквоа "весела" като Оризовата майка аз за малко неща по-жестоки от японци лагер знам, но да видим до тук е прозяв....

"но тогава аз още не разбирах какво има предвид кльощавият кон, когато обяснява на зайчето как една играчка става истинска за своето дете.Конят казваше,че не ставало изведнъж.Понякога отнемало много време и когато играчката най-сетне стане истинска за детето,обикновено вече е плешива, безока, халтава в ставите и омачкана, но понеже е станала истинска,вече не може да е грозна,освен в очите на онези,които не разбират."

"Защото макар моята баба да живееше скромно и простичко, тя постигаше неща, истински подвизи, които навяваха мисли за нещо свръхестествено или някакъв трик.
В нейната вселена природата като цяло беше източник на духовност. Ненек и' говореше и природата и' отговаряше"

"Минало е много време оттогава, но дори сега, затворя ли очи, чувам звънчетата на стана и', които припяват, докато сръчните и' пръсти работят бързо и непрестанно. Това е звукът на Ибу, на нейните творби, на нейната стойност и красота".

Това е онези книги, които ме отблъскват с мрака и тъгата на героите си, с грозните им съдби и сивото им бъдеще.