Status Updates From Hundert Millionen Jahre und...

“Целият разум на света е безсилен пред едно малко щастие.”

“Както казах, аз съм само един скромен разказвач, преследван от проклятие: ням съм, защото никога не съм имал никаква публика, на която да разказвам приказките си. Ням съм още от детството си.”

Галил бях картата и си бях представял звяра под пръстите си, заспал в хартиената си пещера.

"Тъгата ми е все същата, за четиресет години така и не се промени - накуцващо животно, което в сляпата си паника ми раздира стомаха, моли да излезе, върти се и се присвива, обаче прави точно обратното, забива се по-навътре, като не ми позволява да го извадя на дневната светлина, която най-сетне ще го убие."

"Днес разбрах, че бурите имаха вкус на камък и метал, който ни поцинковаше устите."

“В планината се умора от арогантност”

“Защото е нужно много малко, за да убиеш звезда. Достатъчна е една улична лампа.”

Тежкият миг да не вярваш вече в нищо или да вярваш във всичко…

Следващия път, когато зората ме побутнеше, нямаше да отворя очи. Защото това е клопка. Зората лъже онези,
които събужда. Изпълва ни с надежда, та по-успешно да ни разочарова. Залезът, остарял и помъдрял с още един, ми даде урок…

Още от дете класирам и подреждам всичко.
Истинско, фалшиво, бодящо, парещо, забавно или опасно, това, от което боли, и онова, което утешава - за да се надяваш да оцелееш, трябва да познаваш всичко.