Status Updates From Хвани заека

Балканите за мен бяха цвят, а не топоним. Цветовете остават, като петна под клепачите. Цветовете не се отмиват от изминатите километри.

Нямаше да каже нищо снизходително, просто щеше да свали с очите си Европа от мен като мръсно палто от нещастна парвенюшка жена и щеше да разкрие балканските ми черти без никакъв срам.

За Лейла животът беше коварна лисица, която идва през нощта, за да ти удуши домашните птици. Да пишеш за живота за нея означаваше да се взираш в удушената кокошка на следващия ден, без да можеш да хванеш звяра на местопрестъплението.

Добрите истории, така или иначе, никога не са за онова, което се случва. Остават само картини, като рисунки на тротоара, годините падат върху тях като дъжд. Може би трябва да направя книжка с картинки за нас.

Love reading books from countries that…my brother has visited!!! Well #translatedlit