Status Updates From Το μαγικό βουνό

Mann kan intens mooi schrijven maar in plaats daarvan verkiest hij ervoor om 300 paginas te schrijven over bekvechtende filosofen. Moet wel erbij gezegd worden dat ze intens intelligente filosofen zijn en het is heel leerzaam daarover te lezen

უკვე მთაში ვართ!

"[...] красивото слово създава красиви дела."

Колко е коварно това изказване само. Много подвеждаща и деликатна е логиката, по която се спуска Сетембрини. Но пък е интересно да се замислим колко малко е отстоянието между идеализма и фанатизма. Да не кажа нещо друго с "ф".

"Изкуството е нравствено, ако носи пробуда. Ами ако върши обратното? Ако тя [музиката] омайва, ако приспива, ако спъва дейността и напредъка?"

Много, много хубава тема за размисъл. За тъмната страна на изкуството като интрумент за пропаганда и затъпяване.

"Музиката е неоценима като последно средство за въодушевяване, като сила, която увлича нагоре и напред, ако намери духа подготвен за нейното въздействие. Но литературата трябва да я е предшествала. Музиката сама не кара света да върви напред. Музиката сама е опасна."

Хммм...

Сетембрини е може би най-интересният образ в тази книга. Разсъжденията му всеки път предизвикват размисъл. Аргументацията му е много любопитна: на моменти много точна, в други - много пристрастна инсубективна. В същия момент знаем прекалено малко за неговото минало, за да можем да убедено да заявим това. Което предизвиква въпроса "как тогава преценяваме, че са субективни?". Цялата книга е thought experiment.