Status Updates From Raposa

“…знам само, че всяка промяна оставя пукнатина. Една пукнатина, втора, трета, и в един момент… Я гледай ти, счупила се от само себе си!, възкликваме. Виждала съм го и при хора, които познавах, точно този ефект.”

“Сякаш най-съкровените ни желания се разкриват на най-неочаквани места, където ни издебват из засада, сграбчват ни за гушата и не ни дават дъх да си поемем.”

умение, което демонстрира и портокаловото дръвче, израснало в тротоара на съседната улица, на Виа Сан Себастиано, откъдето замерва с плодовете си колите и шумните мотоциклетисти.

умение, което демонстрира и портокаловото дръвче, израснало в тротоара на съседната улица, на Виа Сан Себастиано, откъдето замерва с плодовете си колите и шумните мотоциклетисти.

Всеки човек, така или иначе, е винаги губещ; всички се плъзгаме надолу; важно е единствено умението да забавяш…

всичко това е излишък от свобода, който не се прощава лесно. Не ви го прощават нито онези, които сте напуснали, нито другите, при които сте намерили пристан.

Никога не ви е хрумвало, че има хора с гъба в ръка, готови да ви заличат. Защо? Просто защото сте малко по-видима от тях, по-висока с един сантиметър. Повечето не могат да го понесат.

По принцип на хората не им пука за другите. Само тези, които ни мразят, ги е грижа за нас. А вие все още сте на прицел.

На женското възхищение от книгите и авторите все още се крепи самата литература. В темелите на всяка мъжка национална литература (те са само такива) са вградени времето, енергията и въображението на безброй безименни читателки.

…всички плуваме както можем: едни със спасителен пояс, други – без, в това е цялата разлика. Такова е нашето съвремие – време на оцеляване. Животът се е превърнал в лукс, литературата – още повече.

Хакуна матата. Нема проблема. За съчувствие е прекалено късно. Човешките сърца са станали вяли и неотзивчиви.

“Постоянно, навсякъде край себе си оставяме следи от своето съществуване, от своята борба против безсмислието. И колкото по-голямо е безсмислието, толкова по-ожесточена е нашата борба.”

Всички ние сме бележки под линия, няма да получим шанса да бъдем прочетени, всички водим непрекъсната, жестока борба за своя живот, за живота си на бележки под линия, за правото да се задържим на повърхността, преди да сме потънали..

“Мърморенето е един вид ментален фитнес.”🤣Само някой да ми е казал да не мърморя!

Чужденец винаги се римува с опасност

“Чужденците бяха сигурна виза за по-добър живот.”

“Светът е минно поле и няма друг дом освен него.”

“берлински турчин” все още е определение. Нагледах се в Турция на Енгин от Дойчланд, Джем от Дойчланд и тн.

“Конците са душа и дъх, така пътуват душите на живите и мъртвите, пъхат се под ноктите ни и всички, без да подозираме, сме свързани помежду си.”