Status Updates From Времеубежище

“Вървях навън, фейсбук хайдути и комунисти крещяха в главата ми и ставаше все по-ясно с отрезвяващата хладина на нощния въздух - имаше две Българии и нито една от тях не беше моята.”

“Ако нещо можеше да спаси тази държава от целия кич, който се изсипва отгоре й, помислих си, то ще е само мързелът и безхаберието. Което я погубва, то и ще я оварди.“

“Но миналото е пълно с улички, приземни стаи, разрояване и коридори. И с приписки за неща, които са ни изглеждали неважни, а после изведнъж разбираме, че точно там, в неважното, е гнездила и снасяла патицата на миналото.”

“Беше се превърнал в баща си, за когото разказваше, както рано или късно всички щяхме да се превьрнем в бащите си.”

“Един съвет от мен, никога, никога не посещавайте след дълго отсъствие мястото, което сте оставили като деца. То е подменено, изпразнено от време, напуснато, призрачно.
Там. Няма. Нищо.”

“Непрекъснато произвеждаме минало. Ние сме фабрики за минало. Живи машини за минало, какво друго. Ядем време и произвеждаме минало. Дори смъртта не е решение. Човекът си е отишьл, а миналото му е останало.”

“Като се има предвид колко е поскъпнало всичко... Явно цената на живота пада, докато вичко останало се вига. Макар че в човешката история смъртта никога не е дьржала високи цени, а в ХХ век беше безбожно евтина.”

“Всъщност тъкмо неуспешният опит за самоубийство е истинската трагедия, успешният е само процедура.”

“Така и не разбрах съвсем дали има предвид, че животът ще е пълен със загуби и това е само първата от тях, или че животът винаги е по-голям от всяка загуба. А може би и двете.”

“Не е честно, нали добрите винаги побеждават, удрям с малкия си юмрук по масата. Опитвам да се ядосам повече от баща си. Баща ми се обръща към мен и казва: Виж, старче (така ми викаше), животът е повече от една загуба.”