Status Updates From The Age of Skin

България, Албания, Румъния, впрочем цяла посткомунистическа Европа има бетон за изхвърляне. Може би именно затова беше отрупана с тежки антифашистки паметници, които от птичи поглед изглеждат като стадо мъртви слонове.

Най-добре ще е да гледате новините като сапунки, а сапунките – като новини. Така всичко ще си дойде на мястото – казвам.

Скопие е град на победители с „художествени“ претенции, град, който напоследък има повече скулптури, отколкото жители, балкански посткомунистически „Дисниленд“.

Пейзажът в посткомунистическите страни се познава по руините. Те са навсякъде – бетонни посмешища, изложени пред погледите, покрити наполовина с трева, обрасли с бурени, монументални творения, превърнали се в „спящ бетон“.

винаги съм била безразлична към футбола. Хей, приберете оръжието, няма нужда веднага да ни гръмвате. Ние, безразличните така и така измираме като динозаврите, а вие ще останете – национално хомогенизирани и в добро, и в зло.
🤓🤓

Няма нищо по-тъжно от страна, която опасва границите си с бодлива тел, без нито един бежанец да възнамерява да остане в нея.

Бежанците са начало и край, причина и следствие, те са онази колода от карти, с които ще може да се разчете близкото бъдеще на света. А който знае да чете, той ще се възползва от знанието.

Животът не е мечта, животът е кино, hunger games.

„От какво най-много се страхуваш?“, попитали го лекарите. „От хората“, отговорило. Момиченцето днес би трябвало да е млада жена на около трийсет години. Надявам се да се е научила да живее със своите страхове.

Софофобия - страх от знание и учене.

Самите ние сме исторически боклук.

“Най-добре ще е да гледате новините като сапунки, а сапунките - като новини. Така всичко ще си дойде на мястото.”

Ние сме носители на силен имитаторски ген.

“Цитатите са досущ като домашни любимци, борещи се за вниманието ни.”

“Да “нямаш представа” впрочем е фундаментът, върху който се гради културата на консенсуса.”

При това не съм професионален ловец на щастие, нямам хоби с висок коефициент на щастие, не съм нито алпинистка, нито йодлерка. Аз съм мрачно, градско създание и щастливите ми мигове наистина са редки.

🤓🤓🤓
Relatable

с хората, владеещи само едно умение – умението да оцеляват. А ако оцелеете, ако оцелеем, може би един ден пак ще заживеем като хора.

Пригответе се, значи, защото скоро ще трябва да се изправите лице в лице с онези, които и досега са били между вас: с неграмотните, бруталните, въоръжените до зъби, бесните, подивелите, гладните…

ние сме вече във война, само дето не сме забелязали апокалипсиса, а номерът е в това, че апокалипсис няма, само постапокалипсис, апокалипсисът е като захарната болест, не знаете, че я имате.