Status Updates From Catch the Rabbit

🙁

fora početak :)

Най-накрая ще се разделим като две тежки тектонични плочи, които винаги са се стремили към собствената си страна на планетата, въпреки че не са осъзнавали това. Наричали са се един и същ континент няколко хилядолетия. Лейла и аз.

Колко е лесно да бъдеш тя, мислех си, толкова лежерно и без усилия. Някои хора просто са, без много драми.

Но животът е нещо друго и понякога чарът му свършва.

Сякаш винаги имаше някаква мисия, при което мотивите на другите изглеждаха съвсем безсмислени. Ти подхождаше към тези задачи със сериозността на икономически анализатор, като в същото време ми показваше колко ти е скучно, че това просто е още една работа за вършене.

В онзи ден, когато фин тънък слънчев лъч реши да посети нашия град за една сутрин, ние поехме ролята на протагонисти. Усетих го, макар да не знаех какво е - силата, че можем всичко. Всичко съществуваше за нас и заради нас: короните на дърветата, от които изхвърчаха птици, откъснатите клони, носени от бързата река, ароматът, който лъхаше от току-що отворените пекарни - всички те бяха наши.