Status Updates From Епохата на кожата: есета

България, Албания, Румъния, впрочем цяла посткомунистическа Европа има бетон за изхвърляне. Може би именно затова беше отрупана с тежки антифашистки паметници, които от птичи поглед изглеждат като стадо мъртви слонове.

Най-добре ще е да гледате новините като сапунки, а сапунките – като новини. Така всичко ще си дойде на мястото – казвам.

Скопие е град на победители с „художествени“ претенции, град, който напоследък има повече скулптури, отколкото жители, балкански посткомунистически „Дисниленд“.

Пейзажът в посткомунистическите страни се познава по руините. Те са навсякъде – бетонни посмешища, изложени пред погледите, покрити наполовина с трева, обрасли с бурени, монументални творения, превърнали се в „спящ бетон“.

винаги съм била безразлична към футбола. Хей, приберете оръжието, няма нужда веднага да ни гръмвате. Ние, безразличните така и така измираме като динозаврите, а вие ще останете – национално хомогенизирани и в добро, и в зло.
🤓🤓

Няма нищо по-тъжно от страна, която опасва границите си с бодлива тел, без нито един бежанец да възнамерява да остане в нея.

Бежанците са начало и край, причина и следствие, те са онази колода от карти, с които ще може да се разчете близкото бъдеще на света. А който знае да чете, той ще се възползва от знанието.

Животът не е мечта, животът е кино, hunger games.

„От какво най-много се страхуваш?“, попитали го лекарите. „От хората“, отговорило. Момиченцето днес би трябвало да е млада жена на около трийсет години. Надявам се да се е научила да живее със своите страхове.

Софофобия - страх от знание и учене.

Самите ние сме исторически боклук.

“Най-добре ще е да гледате новините като сапунки, а сапунките - като новини. Така всичко ще си дойде на мястото.”

Ние сме носители на силен имитаторски ген.

“Цитатите са досущ като домашни любимци, борещи се за вниманието ни.”

“Да “нямаш представа” впрочем е фундаментът, върху който се гради културата на консенсуса.”

При това не съм професионален ловец на щастие, нямам хоби с висок коефициент на щастие, не съм нито алпинистка, нито йодлерка. Аз съм мрачно, градско създание и щастливите ми мигове наистина са редки.

🤓🤓🤓
Relatable

с хората, владеещи само едно умение – умението да оцеляват. А ако оцелеете, ако оцелеем, може би един ден пак ще заживеем като хора.

Пригответе се, значи, защото скоро ще трябва да се изправите лице в лице с онези, които и досега са били между вас: с неграмотните, бруталните, въоръжените до зъби, бесните, подивелите, гладните…

ние сме вече във война, само дето не сме забелязали апокалипсиса, а номерът е в това, че апокалипсис няма, само постапокалипсис, апокалипсисът е като захарната болест, не знаете, че я имате.

Бъдете спокойни, казвам, защото и те ще се озоват в студената тъмна вода, някой скоро ще бутне и тях, освен ако друг не реши да ги задържи на сала като хранителни запаси.

Ако ви се струва, че потъвате, don’t take it personally, онези, дето ви пречат да се хванете за крайчеца на сала, са също само временно там, затова така старателно се ангажират с избутването на нещастните удавници, сред които сте и вие.

В същите тези болници няма достатъчно медицински сестри, но затова пък са разкрити щатни работни места за свещеници и абатиси, за да бъдат подръка на умиращите…

Църквата е по-ефикасна институция от държавата: в хърватските болници има повече кръстове по стените, отколкото запаси от инжекции, превързочни материали и памук.…

Политическият език изгуби силата на вярата и убеждаването, изпразни се от смисъл, хората се групират, водени от стадния си инстинкт,вдясно или вляво, вярвайки, че благодарение на левите или десните ще успеят да запазят работата си

Убийците обичат най-много себе си. Самолюбието им няма предел. „Глупостта е влюбена в себе си и нейното самолюбие е безгранично“, казва хърватският писател Мирослав Кърлежа. В това е силата на глупостта.

Цялата история на разпада на Югославия може да се разглежда като театър на жестокостта, който вече четвърт век не слиза от репертоара, като сцена, на която вечер след вечер се разиграва „комедиантство“, предизвикващо ужас…

Етническата принадлежност е лепило, което споява експлоататори и експлоатирани, печеливши и губещи.

“При комунизма време и въображение имаше в излишък, може би затова се провали.”

“А ако оцелеете, ако оцелеем, може би един ден пак ще заживеем като хора.”