Status Updates From Александрийски квартет: Жюс...

“В известен смисъл тя не търсеше живота, а някакво общовалидно откровение, което ще му предаде смисъл.”

Някъде дълбоко в сърцевината на всичко преживяно съществува порядък и хармония, които могат да се доловят, стига да сме достатъчно внимателни, достатъчно влюбени или достатъчно търпеливи. Но ще ни стигне ли времето?

Всичко, на което държим прекомерно, се превръща в грях.

Странно как предусещането за смърт затваря съзнанието като с железни капаци и като с нож прерязва мисълта за бъдещето, която се подхранва единствено от надеждата и желанията.

Когато има какво да крие, човек се превръща в актьор. А това кара и другите около него да играят.

Трудно е да се пребориш с желанията на сърцето, каквото иска сърцето го преследва докрай, с цената на душата.

I'm finished!