Malen > Recent Status Updates

Абсолютно кино. Всъщност краят беше изключително прост и а-събитиен. Развръзка без грандиозна победа или гръмко философско заключение. Но тъкмо в това лиминално пространство се е скрила дълбока метафора за живота във вселената... И все пак затишието след всички тези смели и нови идеи ме изненада. Лиу Цъсин ме изоставя в търсенето на смисъл, но не знам дали някога ще намеря нещо подобно в света на научната фантастика!

We're in the endgame now. Ако "капката" беше деструктивната сила, която задвижи финалния акт на историята в "Тъмната гора", то двувекторното фолио изпълянва същата роля тук. Само че залогът е още по-висок. Характерно за научната фантастика: докато рамките на сюжета растат и се обобщават, решенията на героите стават все по-лични и частни. Лиу Цъсин доказва всеки път, че е майстор на жанра. Сега чакаме развръзката.

Последните есета тук наистина са обезпечени с литература. Всички са споменати: Андерсен, Вазов, Яворов, Радичков, дори моят любим Георги Марков. Интересни теми за чудото на четенето; За страхът като деструктивна сила, която никога не ни напуща, но и като повод за писане и разказване на истории. Как трябва да се отречем от авторовото его, за да станем ехо на своите герои. И мечтата по един литературен Европейски съюз.

Чудесни прозрения днес, но, стори ми се, повечето взети от "Мисленето" на Канеман: Ключът към креативността е способността да превключваш между двата типа внимание - широкоскроения игрив ум и тясната аналитична рамка. Затова разделяй задачите си според типа внимание, което изискват. Целта е да максимизираш циклите на обратна връзка. Така се ражда експертната интуиция: натрупан опит от многобройни успехи и провали.

Есетата днес разкриват много за стила на Господинов. От какво са направени книгите? Какви качества трябва да притежава писателя? - Чувствителност към нетрайното и неразказаното. Усет за собственото тяло и тялото на света, съпоставка на лично и монументално. Възхвала на колебанието и съмнение в сигурността; За литературата като бавна медия, и защо в днешно време ни трябва не скорост, а трайност на източника на смисъл.