mar234 > Recent Status Updates

“Human behavior seems to be subject to some degree of predictability.”

“Inspiration was the one skill that no player build could boost.”

“True strength was facing forward despite fears, troubles, and suffering. There was only one choice there: to stand or not to stand. To shoot or not to shoot.”

“Though they range widely in complexity—from something that might fit on a spreadsheet on the one hand, to something that might credibly be called ARTIFICIAL INTELLIGENCE on the other—they are steadily replacing both human judgment and explicitly programmed software of the more traditional variety.”

„Да св държи човек за една-единствена летва — нима е живот това?!“

„Той пишеше: «Светът е лош и му помагат да бъде лош», с което искаше да каже, че и аз принадлежа към лошия свят, но като не се задоволявам с присъщата ми по природа лошотия, помагам на света да бъде лош, иначе казано, дейно се опитвам да пробудя всеобщата злост и да ѝ помогна да победи.“

„Явно във Финландия умират за детективски истории — сигурно заради дългите нощи. Докато пък в България или Румъния например като че ли изобщо не четат! Май трябваше да направя детектива си българин.“ 🤣🤣🤣

„Човекът е животно, лишено от оригиналност.“

“I could just remember how my father used to say that the reason for living was to get ready to stay dead a long time.”

“I can remember how when I was young I believed death to be a phenomenon of the body; now I know it to be merely a function of the mind—and that of the minds of the ones who suffer the bereavement. The nihilists say it is the end; the fundamentalists, the beginning; when in reality it is no more than a single tenant or family moving out of a tenement or a town.”

“I can remember how when I was young I believed death to be a phenomenon of the body; now I know it to be merely a function of the mind—and that of the minds of the ones who suffer the bereavement. The nihilists say it is the end; the fundamentalists, the beginning; when in reality it is no more than a single tenant or family moving out of a tenement or a town.”

“I can remember how when I was young I believed death to be a phenomenon of the body; now I know it to be merely a function of the mind—and that of the minds of the ones who suffer the bereave-ment. The nihilists say it is the end; the fundamentalists, the beginning; when in reality it is no more than a single tenant or family moving out of a tenement or a town.”

“I can remember how when I was young I believed death to be a phenomenon of the body; now I know it to be merely a function of the mind—and that of the minds of the ones who suffer the bereavement. The nihilists say it is the end; the fundamentalists, the beginning; when in reality it is no more than a single tenant or family moving out of a tenement or a town.”

„Съществувам. Спокойно, тъй спокойно, тъй бавно. И леко — то сякаш от само себе си се носи във въздуха. Трепти. Отвсякъде докосвания, които напират, сетне отзвучават. Нежни, съвсем нежни.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Оставяш събитията да си текат, виждаш как внезапно изникват хора, които говорят, а после си отиват, оплиташ се в случки без начало и край: съвършено негоден си за свидетел.“

“As long as we can go on living — that's all that really matters.”

“I believe that all of us should treat the weak and timid with loving-kindness.”

„Свят с непрекъснато изтичащ срок на годност. Нетраен, спаружващ се, гниещ, развалящ се (и затова) прекрасен свят.“

„Да е толкова светло и все пак да си скрит, невидим за другите, чиито стъпки хруптят в снега на педя от теб. Какво по-хубаво от това.“

„Тълпата жадуваше за удоволствие. Тълпата жадуваше за почитание и страх. В края на краищата Тълпата беше онази, заради която се извършваше жертвоприношението.“

„Не знаеш. Умираш, а не знаеш защо.“

„Гарати си помисли, че спомените са като начертана в прахта линия. Колкото по-назад се връщаш, толкова по-трудно е да се различи тази линия.“

„Гарати получи поредния нагледен урок за психологията на масите. Някой открива нещо и то мигом става обществено достояние. Слуховете се рояха със скоростта на задъханото им дишане.“

„Бях сърдит, но не и на теб. Сърдех се на съдбата, която ми беше отредена. Защото осъзнах, че за да може твоето желание да се сбъдне, аз ще трябва да изгубя единственото, което някога съм искал.“

„По-трудно е да си смел пред себе си, когато си сам и ти е студено.“

“At that moment, Tatsuaki had yet to consider that a nobody like him could be responsible for altering someone's entire future with a single sentence.”

“You can't do that.”

Oh boy, here comes the familiar feeling from the final few chapters of I Want To Eat Your Pancreas... This is about to be intense.

“She knew it was her true self because it was hidden somewhere only she could find it. And since she was the only one looking, she had a clear view of her own ugliness.”

“There were a lot of callous people in the world who tried to say her worries were the same as everyone else's.”