mar234 > Recent Status Updates

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“

„Какво по-красноречиво доказателство, че на литературата се гледа сериозно, от крупните суми, заделяни за нейното контролиране и репресиране?“

„Кой, ако не тя, би заявил, че от романа вече не можем да изискваме друго, освен да пробуди стаената ни тревога и чрез този последен залог за правдивост да се спаси от иначе неизбежната си съдба на сериен продукт?“

„На мен това ми се стори по-скоро като знак от камъка: камъкът иска да ми каже, че същините ни са сродни, та нещо от моята личност ще се съхрани, няма да изчезне с края на света, а общуването ще продължи да е възможно дори в безлюдната пустош, лишена от моя живот и всеки мой спомен.“

„Ти по принцип си човек, който вече нищо отникъде не очаква. Толкова много са онези, по-млади или по-стари от теб, които живеят в очакване на изключителни изживявания – от книгите, от хората, от пътешествията, от събитията, от всичко, което им готви утрешният ден. Не и ти. Ти знаеш, че най-доброто, което може да те сполети, е да избегнеш най-лошото.“

„Как стигнахме дотук? – попита тя с въздишка. – Исках да бъда никоя. Когато никой не те познава, можеш да живееш дълъг и щастлив живот. Когато човек е никой, може да пази близките си в безопасност.“

„Така ли се е чувствала Небесната девойка, когато е видяла за първи път лицето на дървосекача и е усетила горещия му поглед върху себе си?
Мисля, че тогава разбрах защо е решила да напусне небето.
Заради теб, любов моя, бих изоставила Рая.“

„Или може би... Или може би майка й не беше оставила нищо, защото не бе притежавала нищо, което да си заслужава да се пази. Светът й се бе струвал празен, затова и нейният личен свят е бил празен.“

„Или може би... Или може би майка и не беше оставила нищо, защото не бе притежавала нищо, което да си заслужава да се пази. Светът ѝ се бе струвал празен, затова и нейният личен свят е бил празен.“

„Да – каза Джунхо. – Да. Но мисля, че ние блестим малко по-ярко. И как да не блестим? Заобиколени сме от цялата тази тъмнина и въпреки това продължаваме напред. Мисля, че звездите, когато ни гледат отгоре, виждат тази искра в сърцата ни. Това е нашата воля за живот. Запомни това, Сунхо. Дори в мрака винаги има светлина.“

„Докато се отдалечаваше, топлината, която никога не го напускаше, докато беше с нея, изчезна. Това беше онази светлина, която усещаше в Хви, и която сега ставаше все по-слаба с всяка крачка, с която той се отдалечаваше, докато накрая с натежало сърце разбра, че не може да я почувства повече.“

„Когато си мотивиран от нещо повече от пари, тогава си готов да рискуваш. Съдбата също играе роля. Тя обича тези, които имат какво да разкажат, обича безразсъдните, тези, които поемат рискове.“

„Майната му на оцеляването! Искам да ЖИВЕЯ. – Тя се усмихна широко и сърцато, някак безразсъдно. Усмивката на Таг беше същата, но по-мека. – В един СВОБОДЕН свят. Под небе, което е изпълнено не с отровни облаци, а с ИСТИНСКИ.“

“‘I tried to create an artificial intelligence which works like the human brain.’ He clears his throat, a little embarrassed. ‘Unfortunately, however, that led to machines which constantly forget things.’”

„Морето се отдръпва сякаш отвъд себе си, пътят добива цвят на съсирена кръв, остава да жълтее само плажът. И всичко изчезва със зеленеещото слънце - час по-късно върху дюните вече струят лунните лъчи. Настъпват безкрайните нощи с дъжд от падащи звезди. Понякога ги прекосяват бури, светкавиците се забиват в дюните, озаряват бледото небе и хвърлят в очите оранжеви отблясъци от пясъка.“

„Светът е хубав и няма друго спасение извън него. Той търпеливо ми внушаваше великата истина, че духът не е нищо, нито дори сърцето. И че стоплените от слънцето камъни, както и кипарисът, който сякаш израства под изчистеното небе, са единственият свят, който има смисъл: природата без човека. И този свят ме унищожава. Изправя ме пред края. Отхвърля ме без злоба.“

“The entire world is geared to humans, of course, and it’s easier to adjust a new machine to the world than it is the world to a new machine.”

„Не, нямаше значение нито моето аз, нито света, а само хармонията и тишината, които раждаха любовта между него и мен. Любовта, която търсех не от слабост и единствено за себе си, а с гордостта и съзнанието, че я споделям с цялата своя раса, родена от слънцето и морето, жива и сладострастна, величествена в своята простота, отправяща от бреговете разбиращ взор в отговор на лъчезарната усмивка на своите небеса.“

„Януарският следобед ме изправя пред опаката страна на света, защото дълбоко във въздуха се таи студът. Но слънцето простира нежния си воал и успява да обвие всичко с вечна усмивка. Кой съм аз и какво мога да сторя, освен да се влея в играта на листата и светлината? Да бъда лъчът, който поглъща цигарата ми, нежността и скритата обич, дишаща във въздуха!“

“When Martyn was a child, his father told him that he was stupid so often that for many years he believed it without question. Only at the age of 19 did the groundbreaking thought occur to him that perhaps not everything his father told him was true, and, ever since that moment, he has considered himself to be very clever. Unfortunately, however, he really isn’t the brightest.”

„Беше хубав зимен ден, окъпан в светлина. В синьото небе прозираше белезникавият оттенък на студа. Гробището се намираше високо над града и оттам се виждаше как красивото бяло слънце се спуска в искрящия залив подобно на влажна устна.“

Изключително красивата проза на Камю никога не е за изпускане. ✨

„В тишината нощта си възвръща плътността и плътта. Изпълнена с плавни звезди, тя оставя във взора игрите на светлината, от които те се насълзяват. И всеки, потъвайки в глъбините на небето, преоткрива пределната точка, където всичко се единява, съкровената и нежна мисъл, изтъкаваща цялата му житейска самота.“