Велислав Върбанов > Recent Status Updates

Едва си намерих прилично издание на Пенчо Славейков, което да не е за ученици...

„Агнетата вонят отвратително. Това е направо.... фашизъм, прошушва възмутен Джибрата в ухото на ракиения си съсед. Кино, вдига рамене съседът, какво да правиш. Ще пием ракията на голо. Още не могат да повярват, че всичкото това крехко опечено месо ще отиде нахалост. Голям грях, казва бабата със сателитните изригвания, голям грях... Агне да заколиш и така да го батардисаш, не е на хубаво.“

„Как сладкраниците ѝ ще станат клубове по носталгия... Ориентът не държи пъбове, тук кафенето и сладкарницата ти е пъбът, тука му е хвърлен пъпът на Ориента.“

„Само по тези места и в такива мигове, между милиционерската униформа и буржоазния халат, можем да мернем за миг истинското лице на историята...“

„Никой не може да влезе два пъти в една и съща история.“ Гаустин

„- Виждам, че целият ви прекрасен златист костюм е окалян, господин началник на Пощата. Чудна работа, всичките тези пари, заровени в полето. И все още ли не си спомняте нищо за това как стигнахте дотам?
Изражението на Ветинари започна да му лази по нервите. „Ти знаеш - мислеше си той. - И аз знам, че ти знаеш. И ти знаеш, че аз знам, че ти знаеш. Но аз знам, че ти не можеш да си сигурен, не и сигурен.“

„Мокр никога досега не се беше вълнувал от вестници. Той беше човек на изкуството. Не го интересуваха големи схеми. Сядаш и омотаваш човека пред теб, като го гледаш честно в очите.“

„Всички лъжеха за прадедите си, това си беше нормално. Да си ги купиш,беше малко стряскащо, но този тъмен първичен стил доста подхождаше на Гепи Мангизов.
Купища слухове се бяха нароили за Гепи Мангизов,откакто хората го забелязаха и започнаха да се питат:„Кой е Гепи Мангизов? И що за име е това Гепи? Едно беше сигурно, той организираше големи партита. От онзи вид партита, които ставаха част от градската митология."

„Странни същества са това хората. Откраднеш ли пет долара, си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, си или правителство, или герой.“

„Сърцата са издръжливи и рядко се разбиват, сигурен съм, че е права… но важи ли това за тогава? За сърцата на хората, които бяхме тогава? За сърцата в Атлантида?“

„Кръвта на сърцето“ — помисли си той развълнувано. За пръв път от години насам си спомни как можеше с мислите си да е някъде другаде. Те сякаш политаха. Розите светеха на тъмната повърхност на бюрото му като рубини, като тайните лъчи от скритото сърце на света.
„Няма само един свят — помисли си Боби. — Не е само един. Има и други светове освен този. Милиони други светове, които се въртят в спиралата на Кулата...“

„Боби беше възхитен от историята и още след първите пет минути знаеше, че това е истинска история, както тази в „Повелителят на мухите“. Хората изглеждаха напълно реални, което правеше фантастичните моменти още по-страшни.“

„— Отрепки — по-скоро каза, отколкото попита Боби.
— Отрепки — повтори Тед. После отпи от бирата си, погледна замислено към лаещия Баузър и остана така за известно време като играчка със счупена пружина или машина, останала без гориво. — Те ме усещат — каза. — Както ги усещам и аз. Е, живеем в един странен свят.“

„Смешното беше, че не можех да се изплаша дори и от цяла библиотека с Настръхващи книги. Че насред превърналия се в реалност кошмар в подземния замък без изход появата просто на някакъв текст, който мога да прочета, ми даваше чувство на защитеност.“

„Купувай! Купувай! Бяха книги, това беше важното! Сграбих една голяма пазарска кошница и напосоки започнах да хвърлям в нея каквото ми падне. Не гледах нито автора, нито заглавието, нито цената или състоянието на книгите. Беше ми все тая дали са скъпи първи издания, или евтин боклук, дали ме интересуват и изобщо имат ли някаква стойност. Обзет от неутолим глад за литература, можех да го заситя само по един начин...“

„Ренарин сега виждаше само истината. В десетки разновидности. Защото някои истини си оставаха такива независимо от гледната точка, ала това не важеше за повечето неща в живота. Отговорът на повечето въпроси беше „зависи“.

„– Забележителната мощ – каза Захел – изисква забележително обучение, в противен случай може да се прояви като тромавост.“

„– Идваш в храм да размишляваш?
– Тихо е. И красиво.
– Дори след всичките тези години понякога не съм сигурен какъв човек си, Ясна. Нима това място не те гневи? Ти отричаш божествеността в основата на твоята религия. Отричаш вярата на хората, които са го построили.
– Дребно възражение, но не отричам, че хората, които са го построили, са били вярващи. Не отричам и силата на вярата им да вдъхновява.“

„Отеца на Бурята беше ехо на Всемогъщия. По същия начин скицата с въглен на Шалан можеше да се отпечата на друга страница, оставяйки бледо подобие на оригиналната рисунка.“

„– Хората, които мислят, че сме различни, не познават и теб – заяви Сил. – Гледат те и виждат съвършения воин.
– А какво виждаш ти?
– Недостатъци. Които са чудесни. Никога не съм познавала съвършенството, Каладин, но ако го познавах, щеше да ми е скучно.“

„– Прощавай, но ние сме Призрачна кръв. Никакви тайни, Мраизе. Такива са правилата – сряза го Леден език.
– Действията на господаря Тайдакар доказват, че той не вярва в това правило. Понякога информацията е опасна и трябва да се пази в ножница като изящно острие.“

„Наследството и заветът ми не ме вълнуват. Вълнува ме какви сме. Бягащите по вятъра са и ще останат силата на доброто. Не забравяйте, че това е нашето предназначение. Да защитаваме онези, които не могат да се защитават. Ето кои сте вие. Дръжте редиците си отворени за всеки, който споделя този идеал.“

„... Отблъснах я, Шуте, но тази заложба остава в мен.
– Шалан – рече той и тя вдигна очи, за да срещне погледа му. – Ако не беше тази заложба, тогава каква полза щеше да има от изборите? Ако не разполагахме със силата да вършим ужасни неща, що за геройство би било да им се съпротивляваме?“

„През царуването на Ар-Адунахор вече не се използвали елфическите езици и тяхното изучаване било забранено, но Верните продължавали тайно да ги съхраняват; и корабите от Ересеа идвали все по-рядко и в пълна тайна към западното крайбрежие на Нуменор.
И наистина - Ар-Адунахор започнал да преследва Верни-те и наказвал ония, що използвали Елфическите езици открито. И не дошли повече Елдарите в Нуменор.“

„... А Елронд бил сбрал малцината оцелели елфи от Ерегион, ала нямал сили да устои на атаката. И наистина щял да загуби сражението, ако Саурон не бил нападнат изотзад; защото Дурин пратил отряд джуджета от Хазад-дум, а с тях дошли и елфи от Лоринанд, начело с Амрот. Елронд успял да се изтегли, ала бил отхвърлен на север и по това време през 1697 г. според „Сказание за годините“ основал убежище и крепост в Имладрис.“

„... По онова време Валинор все още се намирал във видимия свят и Илуватар разрешил на Валарите да запазят този свой дом върху Земята като спомен каква би могла да бъде цялата Арда, ако не я бил осквернил Моргот със своята сянка.“

И знанието тежеше в душата на Две Малки Хитрости. Беше му известно, че е имало и по-добри времена. Не беше задължително Императорите да са жестоки клоуни, да се навърташ край които не е по-безопасно, отколкото да вървиш по брега на пълна с крокодили река. И невинаги бе имало междуособици след смъртта на Императора. Някога предводителите на родове не са управлявали страната. А хората са имали и права освен задължения.

„Хаосът се намира в най-голямо изобилие там, където някой се стреми да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.“