Raya Dimitrova > Recent Status Updates

Благоразумието е било винаги по-слабо от любовта (най-вече в психотерапията)

Ju mer ensammare en person blir, desto sämre blir den på att navigera i sociala sammanhang. Ensamheten växer runt dem som mögel eller päls, ett profylaktiskt medel som förhindrar kontakt oavsett hur efterlängtad denna kontakt är. Ensamheten expanderar, breder ut sig och biter sig fast. När den väl fått fäste är den verkligen inte lätt att bli av med.

Забавно формулирано стереотипно твърдение:
“Мъжете разглеждат жените си като обект, по-точно като сексуален обект. За да си отмъстят, жените разглеждат мъжете си като проект – по-точно като реформаторски проект” :D

Майка ми праща книга на “лесен български” за Йеспър да чете. И нейния избор из всевъзможните книги вкъщи беше тази книга :D Интересна тема за въвеждане в българския език!

Never doubt that a small group of thoughtful, committed citizens can change the world; indeed, it is the only thing that ever has.

Action is the antidote to despair.

Insight into the dolphins’ world: “With a surge of love, she understood that the Tursiops used noice as the Longi used touch, just to remain connected.”

“Somewhere in its newly spacious mind, it noted …(xyz)” - what a lovely concept! “A newly spacious mind” <3 I’ll try to get one of those myself :D

My most significant psychological breakthrough came when I realized—truly internalized the notion —that it was all right for me to be sad, that there was nothing wrong with feeling dispirited, scared, lonely, or anxious.

He was not afraid of any outer situation, only the feeling inside himself, when he thought of - - - (insert what that is for you :) Otherwise in the book, for Google the dolphin, that sentence ends with “his anthrops”)

Her many faults were so plain that everyone felt more gracious by comparison. How could they not have seen that cruel pride in themselves?

The elders knew that the mantas could also gift hyperconsciousness to those who saw them […] Ea felt the mantas so strongly; they were such beautiful beings and their circling motion sent waves of bliss through her.

He felt surrounded by protection and the sound joined him to the whale’s loving heart.

Only people who succeeded could afford to laugh at their failures and imperfections. People like Ea, who lived the repeated humiliation of failure, turned and swam away.

Loneliness and shame were gone, there was no exhibitionism, no performance, no straining to be good and kind and never have a bad thought. For once Ea felt safe to be the difficult awkward angry envious person she was, and still be accepted.

They were so sorry, but these were creative differences too great to resolve. They wished him well in his travels, and that he will take his song far away. (…) Meanwhile, they would continue to enjoy the bounty of life, refusing to worry.

But first you had to tune yourself, body and soul, to the music of the ocean.

Curiosity overcame her sulk :)

Свръхинтелектуализацията може да замъгли моделите на инстинктивната женска природа.

Ju bättre vi blir på att välja bort att grubbla och istället gå direkt till handling, desto mer kontroll kommer vi att känna att vi har.

Losskopplad uppmärksamhet är vår hjärnas andrum. Vårt tänkande står på paus när vi bara observerar vår tankeström – utan att göra någonting med den.

Den bästa strategi är att följa en handlingsplan utan att förhålla sig så mycket till motivation, känslor och tankar.

Livet är inte förstört bara för att man har en eller annan mörk tanke. Man kan helt enkelt släppa dem och gå vidare.

Resten av tiden har min hjärna ledigt - inte ledigt från tankar, för de kommer och går som de vill, utan ledigt från tankebearbetning.

Låt oss frammana sushibandet för vår inre syn igen. En makirulle, en melon, en friterad räka … Har vi kontrol över vilka sushibitar vi snappar åt oss och vilka vi bara observerar och låter passera? Ja, det har vi. Det är likadant med vår tankeström.

Изкуството на въпросите, изкуството на разказите, изкуството на ръцете – всичко това е свързано с оформянето на нещо и това нещо е душата.

Да се докоснеш до инстинктивната природа (…) означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да живееш в собственото си тяло с увереност и гордост, независимо от възможностите и ограниченията на това тяло, …

Защо този народ го разяждаше тъмен недъг? Защо този, който събира най-светлите качества на племето и който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне, задушен от клеветата, завистта и омразата на своите люде?

И този човек бе живял, бе обичал, страдал, жадувал, бе копнял за земна слава и земни блага, бе изкачил върха на световната суета, бе изпил чашата на всички унижения и горчилки…

Страшна бе борбата сам със себе си…