Raya Dimitrova > Recent Status Updates

Той държеше всичко да тъне в екстаза на пълен покой; аз пък исках всичко да сияе и да се унася в танца на възторжено ликуване.

Но между тях има разлика: единият е злато, което използуват за уличен паваж, а другият е тенеке, което излъскват, за да наподобява сребърен сервиз.

Гневът ѝ никога не биваше яростен. Любовта ѝ не бе буйна, а дълбока и нежна.

Понякога наистина съжаляваме онези хора, които нямат капка милост нито към себе си, нито към другите.

Никога не съм чувствала по-набожни чувства от тия, които ме вълнуваха, докато се взирах в тоя несмутим образ на божествен покой.

Гледаше с оня неопределен и далечен поглед, който не показваше, че материалните неща се отпечатват в съзнанието ѝ било чрез слуха, било чрез зрението ѝ.

Вместо да блестят както преди, очите ѝ гледаха замечтано и с меланхолична нежност.

Аз си гледах домашната работа, убедена, че в стените на “Тръшкрос Грейндж” се намира само един разумен човек и че това бях аз”

Той седна срещу Катрин, която не сваляше поглед от него, сякаш се боеше, че той ще изчезне, ако престане да го гледа.

Странно е да мисли човек така, но никак не се съмнявам, че той напълно е забравил всичко за Елен Дийн, както и това че някога (като дете) е бил повече от всичко на света за нея и тя за него.

Не знам от какво са направени душите ни, неговата и моята са еднакви, а тая на Линтон е толкова различна, колкото лунният лъч от мълнията или сланата от огъня.

Благоразумието е било винаги по-слабо от любовта (най-вече в психотерапията)

Ju mer ensammare en person blir, desto sämre blir den på att navigera i sociala sammanhang. Ensamheten växer runt dem som mögel eller päls, ett profylaktiskt medel som förhindrar kontakt oavsett hur efterlängtad denna kontakt är. Ensamheten expanderar, breder ut sig och biter sig fast. När den väl fått fäste är den verkligen inte lätt att bli av med.

Забавно формулирано стереотипно твърдение:
“Мъжете разглеждат жените си като обект, по-точно като сексуален обект. За да си отмъстят, жените разглеждат мъжете си като проект – по-точно като реформаторски проект” :D

Майка ми праща книга на “лесен български” за Йеспър да чете. И нейния избор из всевъзможните книги вкъщи беше тази книга :D Интересна тема за въвеждане в българския език!

Never doubt that a small group of thoughtful, committed citizens can change the world; indeed, it is the only thing that ever has.

Action is the antidote to despair.

Insight into the dolphins’ world: “With a surge of love, she understood that the Tursiops used noice as the Longi used touch, just to remain connected.”

“Somewhere in its newly spacious mind, it noted …(xyz)” - what a lovely concept! “A newly spacious mind” <3 I’ll try to get one of those myself :D

My most significant psychological breakthrough came when I realized—truly internalized the notion —that it was all right for me to be sad, that there was nothing wrong with feeling dispirited, scared, lonely, or anxious.

He was not afraid of any outer situation, only the feeling inside himself, when he thought of - - - (insert what that is for you :) Otherwise in the book, for Google the dolphin, that sentence ends with “his anthrops”)

Her many faults were so plain that everyone felt more gracious by comparison. How could they not have seen that cruel pride in themselves?

The elders knew that the mantas could also gift hyperconsciousness to those who saw them […] Ea felt the mantas so strongly; they were such beautiful beings and their circling motion sent waves of bliss through her.

He felt surrounded by protection and the sound joined him to the whale’s loving heart.

Only people who succeeded could afford to laugh at their failures and imperfections. People like Ea, who lived the repeated humiliation of failure, turned and swam away.

Loneliness and shame were gone, there was no exhibitionism, no performance, no straining to be good and kind and never have a bad thought. For once Ea felt safe to be the difficult awkward angry envious person she was, and still be accepted.

They were so sorry, but these were creative differences too great to resolve. They wished him well in his travels, and that he will take his song far away. (…) Meanwhile, they would continue to enjoy the bounty of life, refusing to worry.

But first you had to tune yourself, body and soul, to the music of the ocean.

Curiosity overcame her sulk :)

Свръхинтелектуализацията може да замъгли моделите на инстинктивната женска природа.