Rokhsara > Recent Status Updates

Повтаряха едно и също поведение, сякаш са в свое собствено чистилище.

Мъжете определяха правилата в обществото ни, но жените ги прилагаха на дело.

Татко вярваше, че човек сам кове съдбата си, защото е мъж и разполага с неограничен избор. Баба и мама вярваха в съдбата, понеже други вземаха решения вместо тях. Опитът ме научи, че животът е смесица от двете.

Да простиш е по-трудно в краткосрочен и по-лесно в дългосрочен план.

Да вниквам в поведението й беше все едно да се взирам във вълнички по водна повърхност и да се опитвам да различа картина. Възприемах я на части и не успявах да ги сглобя в смислена цялост.

Хаосът създава и възможности.

Животът ми приличаше на бурята, развихрила се навън. Постоянно ме връхлитаха сили отвъд моята власт и краят не се виждаше.

Имах чувството, ме късметът е течение, срещу което гребем с все сили, ала не помръдваме ни на йота.

Искаше ми се спомените да са като чешмата в банята на вуйчо - да ги управлявам с натискане на дръжка.

*за да овладеят инфлацията, националистите заменят обезценения Фаби хан със златен юан. Хората търгуват и с американски долари. През декември 1948-а комунистите въвеждат женминби - народни пари.

След ВСВ в Циндао се разполагат части на американските военоморски сили. Те участват в разоръжаването на японците, подкрепят Чан Кайшъ и ограничават влиянието на СССР. Към края на пролетта на 1949-а повечето чужденци се евакуират. Остава само малоброен американски военен персонал.

Циндао станал германски протекториат през 1898-а. Европейците се заселили във силния район, а богатите китайци - в Дабаодао. През 1942-а германските казарми в района станали кампус на Шандунския университет.

В тъмнината не знаем кой път води нагоре и кой - надолу.

Хората са като растения - нужна им е светлина.

Властта е железен калъп - преоформя всекиго.

Мнозина са изгубили доста само защото са изпуснали идеалната възможност да си замълчат.

Живеех с миналото така, както бедняците живеят със сухари.

Цветовете могат да бъдат забравени, думите - не.

Ако беше в моя власт, щях да избера един от онези дни и да се консервирам в него завинаги като насекомите, които попадат в смола от кехлибар и изглеждат като живи след сто години.

Продължихме да живеем с остатъци, като хора, които не виждат никакво бъдеще.

Зелените й очи, широко отворени, блестяха във водата като две парченца смарагд. Към тях се протегнах най-напред, за да ги опазя, сякаш бяха ключ към един омагьосан свят, който исках да съживя.

Мразех го, защото можеше да бъде когото си поиска, но да остане той, без да е фалшив и без да отблъсне всички, които е обичал.

Ако смъртта се съобразяваше с мнението на хората, щяха да умират много по-подходящи хора.

Безсмъртието е малодушие, за което няма прошка…

Когато лятото умира, винаги излиза бурен вятър и вдига вой до небето.

- Що за стока е любовта?
- Стока. Ако питаш мен, тя е нещо като смазочно масло. Намалява триенето. Толкова много лакти има за ръгане в този свят и толкова много крака за тъпкане (...) - че трябва да си кръстен с онова първокласно миро, любовта, иначе няма да стигнеш доникъде. Спирачките ти ще се скапят още след първата миля.

- Ще ми се и аз да светех така.
- Че ти светиш, момко, светиш. Всички ние светим на моменти. Поетите твърдят, че любовта грее с чиста светлина.

Важно е възможно най-рано да проумееш разликата между истинския свят и света, какъвто ти би го искал. Разликата между представата за света, която н някои хора искат да ни внушат, и света, какъвто е в действителност. (...) Просто да бъдеш човек, който гледа света право в очите и го вижда. След като приемеш, че злото е неразделна част от човешката природа, ще се справяш с него по-добре.

Когато спреш да опознаваш света, спираш да обичаш, а когато спреш да обичаш, вече не живееш, а когато не живееш, по-добре да си мъртъв.

Точно както голите тела на момчетата се хвърлят като бели камъчета и изплуват като коркови тапи в далечни реки, така стъпалата копнеят да се гмурнат и заплуват в летните поляни, да се освежат.