Alexandra > Recent Status Updates

"Толкова е лесно взаимно да се убедим да спрем да възприемаме някого като човек. А когато достатъчно много хора са достатъчно тихи, шепа гласове могат да създадат впечатлението, че всички крещят."

"На вратата на стаята стои татко, който мисли, че момичетата ще преживеят всичко това. Ще издържат. Именно това го плаши. Опасява се, че това е причината светът все още да си мисли, че всичко е окей."

Бащата на Валкирия само я гледаше.
- Направи всичко възможно да не умреш, кифличке - тихо каза той. - Само тя знае как да пуска миялната.

Знаеш ли какво осъзнах? Осъзнах, че кучето наистина е най-добрият приятел на човека (и на жената).
Докато ги храниш и ги обичаш, кучетата ти отвръщат на обичта. Те няма да откраднат от теб, да те бият или да те предадат. Те са честни. Това, което виждаш на повърхността, е точно онова, което ще получиш.
Не е като при хората.

"- Сортирах си любимите чорапи. Имам седем. Снежанка е имала седем джуджета, знаеше ли? Аз пък имам седем чорапа. Като Снежанка в известен смисъл.
- Снежанка е почиствала кухнята от време на време.
- Тя си е имала малки птички и катерички да ѝ помагат. Аз успях да намеря само един таралеж, но беше безполезен. Пак трябваше да върша всичко самичка."

Томаш трябва да се справи с огромната загуба на любимите си хора, сполетяла го в рамките на дни. Той по-скоро отказва да приеме скръбта. Вместо това се отправя в търсене на съкровище, с което да възмезди на Бог за това, което му е отнел.Само че описанията на автомобила и неговите части, борбата с неговото управление, яркото представяне на проблема с въшките... ме отегчиха и почти ме отказаха. Ще видим другите истории

Определено не очаквах книгата да носи такова усещане. Идва ми прекалено мрачна, разкъсана. Смятам да я оставя непрочетена... поне засега.

So far i really like it. It's very interesting to see things from different sides, from each character's point of view.

Това е най-странната й книга в сравнение с другите 2 нейни, които прочетох.