. > Recent Status Updates

Тук изобщо няма никакво значение как наричаме мислите и производителя на мислите. Дали демони, или мислепроизводители. В книга авторът нарича мозъкът. Идеята е че при всички случаи, ЧОВЕК НЕ Е МИСЛИТЕ СИ. Мислите не ги прави той, мислите просто му се появяват и заминават (а някой път и пленяват без той да иска). Човек е неговите дела (решения и действия). Хората сме филтри на мисли, чрез решенията и действията си.

Тази логоретичнс гимнастика е излишна, мислите не са материално неща, не ги произвеждаме, я само получаваме. Защо изобщо трябва да намесваме мозъка, при все, че не знаем дали мислите се произвеждат от активността му (каузация) или просто корелират с нея.
Едно време произходът на натрапчиви зли мисли е бил считан, че са демони - невидими духовни сили въздействащи на хората. Тъпо е напук дасе бяга от толко удобно обясн

Интересно е как наблюдателните материалисти, които забелязват, че материализма не обяснява мн мн нещата около съзнанието и мисловния свят прибягват до това да наричат неща със странни и смешни изрази в опит да опишат реалността. Напр. "Мозъкът изпраща десептивни съобщения до ума". Но "ти" (ума си) не си мозъка си, и ако разбознаеш лъжливите съобщения ще може да ги овладееш....

Много много много добър курс. Като цяло да наистина човек явно просто не иска да приеме, че ЗЛОТО СЪЩЕСТВУВА... И основен въпрос на 20ти век е именно за злото... И как то невидимо действа чрез хората носи ада на земята...

Курса е МНОГО МНОГО ДОБЪР. Останаха ми малко тъпи теми да догледам, но може и да ме изненадат

Кратка и звучащо като изключително КРАЙНО НЕПЪЛНА история на психиатрията. Както онзи лаборант от университета в Берн по телевизиите и този си мисли, че света започва, айде не от него, ама няколко поколения назад.

Ще я дослушал утре и ще напиша по-дълго ревю.

Имаше интересни неща. Хубаво е написана.

Леле тази книга изобщо не я помня. Все едно не съм я чел. Мн тъпо, че не съм си водил бележкию помня, че я слушах аудиобука докато се возих във влака София Бургас . То верно че има доста общи приказки, но има и съществени неща. Отново си мисля, че е редно всеки автор да издава книгите си в поне 2, ако не и 3 варианта на различна съкратеност. Като един от тях да е най-дестилиран само с интересните съществени части.

Стр. 322 от бг - "Днес повечето невроучени работят в парадигмата, че мозъкът е машина за предвиждания"

От мозъкът да, но умът основното което прави е да ВЗИМА РЕШЕНИЯ и да ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВЯ.

Ако гледаме на ума, като на първоизточника който използва мозъка за контакт със тялото, решенията оригинират в ума действията преминават през мозъка.

Лошото е че за същите хора ум и мозък май е едно и също.. напр. Пинкър

Почнах да я слуша, да я изслушам набързо преди да почна да чета по психиатрия.

Ще и дам шанс щото е на адаша, и щото той пише добре и с хумор. Но нямам грандиозни очакванив, клето е добфе защото може да съм приятно изненадан. Пинкър е особен човек, можд би си приличаме, той на живо е толкова сладък, а като пише може да е толкова хаплив и агресивен, което е много неочаквано, но според темата напълно заслужено. И Соуел е така

Смотаните деца много я хвалят и видях, че я има в строител иначе едва ли бих я търсил по торентите особено с тази грозна корица, но все пак е важно да се знае какво четат рационалистите за да знае човек за какво да им се подиграва!

Още от началото замалко не ме загуби. Автор - журналист, неиронично смята това за престижна професия... А не активно вредна... Но ще видим. И преди много съм си променал мнението за к-ги

За сега общи приказки

Все пак съм на цикъл по Съдебна медицина, това изглежда като добро странично четиво. Фор дъмис невронаука беше хем доста подробна хем доста забавно написана. Реално сегашната книга си е сравнително дебеличка. Ще прегледам и учебника по съдебна разбира се

Представям си рая подобно на този образователен сайт! <3

Уоооооу, човек, насълзиха ми се очите. Този лектор е уникален! Може да се окаже, че дори не съм съгласен за голямото нещо, което си мислих, че ще съм съгласен. Почти изгледах първата лекция, за сега тази лекция макар стара и с гадно ретро качество, но добър звук е съвършена. Не перфектна, защото перфектното е враг на доброто. Този човек е изключително сериозен в това което прави! Евала! Шапка му свалям! Браво!

Уоооооу чоовееек! Този курс започва СУУУПЕР мощно. Да ме извинява мацката от другия курс дет е въведение в психологията, но ЕЙ ТОЗИ курс буквално започва така както трябва. С това какво е наука, какво е ненаука. И какво изучава психологията. Водещият за сега, подозирам, че няма да съм съгласен с него за едно голямо нещо, но за сега е просто страхотен. Отново уоу! Кофти е че курс на 100 години е по-добър от днешния

16% ще рече изгледани 3 видео от общо 18 = 3/18=16,66..

Направих си трайл в Wondrium новото име на Grate courses. И си доглеждам курса за интелигентността. Има го безплатно в ютюб но с по-гадно качество и не е разделен по глави. Интересен е. Доста адекватен и неидеолочиен, което е похвално за темата. За авторът разбрах покрай интервюто му с Дбордан Питърсън. Бях решил да му изслушам зелената книжка, но няма аудиоверсия, може да я разгледам за новости, но за сега курсаетоп

Неееееее и тази книга няма да стане. Авторката просто не може да пише. Като и се дърдори що не си дърдори просто. Що издава логореятаси.Нищо не стана ясно. А тва, че още от началото авторката нарича града ТЯ е СУУУУУПЕР криндж.

Дадох шанс, книгата е пълна каша. Супер цинична.
Защо Константин приел християнството... Ами може би го е счел за истина бе, гъска .. връщам се към Уил Дюрант. Той поне е сериозен автор.

Тази за ся поне гласът на актьорката ми допада. Хубав тембър и добре разказва без да се вживява много многострадално, кат ония от другата книга.

Освен това гласът ме дразни доста. Актьорът е някъв насилено тъжен многострадален, а и май ми е познат от друга аудиокнига където също едвам му изтърпях маниера.

Ще пробвам другата аудиокнига за история на Истанбул, която пък е 20 часа Ма може да е по-гладка.

Иначе беше интересно да чуя за как от аналогично на бой след "футболен мач" се е стигнало до преврат. Бих гледал някакви документалка за него..

Ами поне като аудиокнига не ми харесва особено. Наскоро почнах да меря книгите дали стават по това дали бих си я купил на хартия. Слушал съм книги 3 звезди, които бих си купил на хартия. Тази, ОСВЕН, АКО НЯМА МНОГО ЦВЕТНИ КАРТИНКИ не бих си я. Много ме дразни когато в една аудиокнига се спомене името или факта веднъж и след тва е само ТОЙ, ТОЙ, ТОЙ, ПОСЛЕДНИЯТ, НЕГОВИЯТ И ПР. Един път кат не чуеш и после се чудиш.

Ами яко е така да има 2 книжки, голяма и малка. ТУк хем има повече работи в малката, защото тя е съкратена версия тип компендиум на големия робинс, хем пък е доста по-красноречиво обяснени някои неща. Един ден като пиша учебник ще имам точно така 3 учебника. Дебел, среден и малък кат това тип съкратени теми. Някои неща няма да ги чета от големия, но ми е интересно да видя, че съществуват. Поне да знам, че не ги знам.

Добре беше написана главата. Интересна. Издразни ме на едно място една дума, която не беше обяснена, но гугъл помогна. И също така на една картинка са показани 10 фактора, които се изброяват в текста. Само дето в картинката са в различна последователсност спрямо текста. Също така уж са 8, ама накрая в текста се изброяват 10. Малко дразнещо е това недоглеждане, но е бял кахър. Останалата глава беше хубава :)

Реално патологията не ми е интересна. Не толкова и колкото физиологията. Харесва ми да чета как работи тялото в норма, а не как се разваля.

И за това видях, че просто няма скоро, ако ли някога да прочета средниятРобинс (бейсик), но пък видях, че този съществува и го зачетох. Точно това ми трябва. Това в комбина с Основи на патологията и на чичо Емо съкратените теми ще е чук. Ако го взема ще си продам бейсик робинса.

Претенциозно, несериозно, неясно, объркващо, но и за сметка на това с активен изключително неприятен снисходителен песимизъм.

Звучащ аз колко съм по-добър недостоен за тия исторически личности.

И не на последно място авторът няма и понятие от икономическо мислене пък тръгнал да пише история.

И още, изобщо не обяснява в какво са вярвали "нихилисти", "либерали", консервативни" тогава, а само ги блъска кат термини

Ами като изключим главата за изкуствен интелект, която май е доста неадекватна, Мичио Како е матереалист до мозъка на костите си, което е ок, но има теми, които матереализира не може да обясни - като съзнанието, човешките решения и действия и опитите му са в най-добрия случай жалки. Ще му изслушам подкаста с автора на книгата the case against reality. Иначе книгата почва добре. Не е арогантен, което е добре

Малко оптимиЗАН!
ЗА БЪДЕЩЕТО ;)

Благодаря на П. Червенков. Това беше най-живописното описание на ПРОЛАПС НА РЕКТУВА, което съм чел и съм предполагал, че може да съществува <3

Да сега открих къде е проблема, и той отново е във факта, че добрите учебници никога не са с 129автора. Темите заболяване на тънкото черво и напред са писани от П. Червенков, и Ив. Христов. И особено за Христов трябва да кажа, че пише обилно, разхвърляно, неясно и неструктурирано. Много текст, трудно открояване на същественото. На места като, че виждам как гл. редактор се е намесил и е вмъкнал обяснение насред хаоса.

Като цяло наистина е жалко, че този учебник е мъртъв, а не е хванат и съживен, ъбдейтнат на местата където трябва нова информаия, подобрен на местата къдео трябва, и запазен на местата където са хубаво написани. Абсурдно е наистина липсата на еволюционност при писането на учебници... На всеки 5-10 години, айде нов учебник, айде пак от нулата. Не се променя толкова науката, че да налага пренаписване от нулата.