Тияна Алексиева > Recent Status Updates

Малко ми доскучава с толкова много исторически факти, но все пак се води исторически??? роман. Макар че нищо в героите до този момент е автентично спрямо годината на действието.

Прави ми впечатление, че част от най-популярните ревюта в момента (26.10) са писани 6,10,12 дни преди премиерата на книгата (22.10). Сиела, пак ли прилагате триковете с изкуствено напомпаните положителни ревюта?

Нещата до момента са малко в стил “Съдби на кръстопът” - доста предвидима история с майка ѝ, баща ѝ… Това “стига си ревала” направо ме застреля! Все едно си говоря с приятелката в училище…

Хм… имам лошо предчувствие. Това “човърка” направо ми пили мозъка. Не трябва ли да сме 1897? Защо Вихра говори толкова махленски?

Захвърлям всичко останало от купчината с книги, защото този сюжет наистина ме заинтригува. Дано да си струва!

“Той се поколеба за миг и бях готова да се закълна, че го видях как вдиша пак – дълбоко, като че ли иска да скъта запас от… нещо. Пръстите му се стегнаха на гърба ми за секунда, преди най-накрая да ме пусне.”
Ще повърна…

Езика, Града… толкова я е мързяло да измисли някакви по-завъртяни наименования…

Дотук е точно, каквото очаквах. Само се чудя защо продължавам да си го причинявам…

Дали си заслужава да си го причиня?

Докато тук имаше изключително обещаваща завръзка в отношенията между главните герои и щеше да е много интересно да се наблюдава плавното преминаване на отношенията им от враждебни към приятелски и след това любовни. Жалко.

Историята вървеше с изключително задоволително темпо до този момент. При Карън Роуз похвата с любовта от пръв поглед има логика, защото буквално се случва със запознанството на героите. Докато тук…

Динамиката между Брукс и Абигейл беше страхотна до момента в който Нора избърза с всичко. Щеше да е много по-достоверно Брукс малко повече да се поизпоти, а не всичко да му се сервира наготово само след 2 посещения и 1 бутилка вино

Ъъъъъммммм? След онова недоразумение което прочетох миналата година си мислех, че повече няма да посегна към Нора Робъртс. Тази книга обаче тотално променя негативното ми мнение за нея.

“Мислено го обвиняваше за егоизма му на капризен старец, за претенциозността му, за суетата му на принц марионетка, който поставяше своите желания пред всичко останало”

Анита е предадена от всички до този момент. От родителите ѝ, които помислиха само за себе си, когато я “продадоха” на раджата. Сега самият раджа предава доверието ѝ като нарушва обещанията си… изневерявайки. Не съм изненадана.